„Турски поток“ стартира

Президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган пускат в експлоатация газопровода „Турски поток“. На официалната церемония по откриването в Истанбул присъства българският премиер Бойко Борисов. „На 8 януари 2020 г. президентът на Руската федерация Владимир Путин ще направи работно посещение в турския град Истанбул, където ще участва в церемонията по пускането в експлоатация на газопровода „Турски поток“, се казва в съобщението, разпространено от пресслужбата на Кремъл. На събитието се очаква да присъства и сръбският президент Александър Вучич.

„Турски поток“ в цифри Решението за строителството на газопровода „Турски поток“ беше обявено на 1 декември 2014 г., по време на посещението на руския президент Владимир Путин в Турция. Тогава той в присъствието на своя турски колега обяви, че Москва спира проекта „Южен поток“, който трябваше да доставя руско „синьо гориво“ за Европейския съюз през България. С изграждането на „Турски поток“ България фактически се лишава от транзита на руски природен газ за Турция, което се осъществява през Трансбалканския тръбопровод, идващ от Украйна. На 27 януари 2015 г. руската и турската страна разгледаха предварителните резултати от техническия и икономическия анализ на новата тръба и взеха решение за нейния маршрут. На 22 юни 2015 г. Турция издаде разрешение за провеждането на изследвания в турската зона на Черно море, през която трябваше да мине тръбата. Една година по-късно, след отстраняването на възникналия проблем във връзка със свалянето на руския боен самолет Су-24 от турските ВВС в небето на Сирия, през септември 2016 г. „Газпром“ получи разрешение за строителство в морския участък. На 10 октомври 2016 г. Русия и Турция се договориха за строителството на две отсечки всяка с капацитет по 15,75 милиарда куб.м. газ. Първата от тях беше предназначена за директната доставка на руското „синьо гориво“ за турския пазар, заобикаляйки Украйна и България. Втората, чийто маршрут трябваше да бъде решен по-късно дали да мине през Гърция или България, бе предназначена за европейските потребители. На 6 декември 2016 г. президентът Реджеп Ердоган ратифицира междуправителственото споразумение за „Турски поток“. От руска страна това бе направено два месеца по-късно, на 7 февруари 2017 г. На 7 май 2017 г. „Газпром“ започна изграждането на морската част от „Турски поток“. Русия ударно започна да строи почти едновременно и двете отсечки от бъдещия газопровод, опитвайки се да изпревари възможните американски санкции срещу него, заради присъединяването на Крим към РФ. Строителството продължи до края на 2019 г., когато бяха направени първите тестове със запълване на „Турски поток“ с газ. „Турски поток“ е дълъг приблизително 1100 км, като от тях приблизително 930 км се падат на подводната част. Максималната му дълбочина е 2200 м. Сухопътната част на турска територия е дълга около 180 км. Приблизителната цена е 7 милиарда долара.

„Турски поток“ и България Министър-председателят Бойко Борисов, неговият министър на енергетиката Теменужка Петкова, подкрепени от експертната общност в лицето на специалисти като проф. Атанас Тасев, положиха много усилия за това руската газ от „Турски поток“ да влезе в Европа през България. Първата стъпка в тази посока беше направена още през юни 2017 г., когато в Санкт Петербург министър Петкова и председателят на УС на „Газпром“ Алексей Милер подписаха документ за развитие на газотранспортните мощности. Интригата, откъде ще мине „Турски поток“ се запази почти до 2019 г., но още през пролетта и лятото на 2017 г. стана ясно, че най-краткият маршрут за доставката на руския газ за Сърбия и Унгария трябва да мине през наша територия. През 2019 г. стартира строителството на сръбския и българския участъци от „Турски поток“. Премиерът Борисов и министър Петкова, увериха миналата седмица своите партньори, че изграждането на тръбата през наша територия върви с „ускорени темпове“, въпреки забавянето, което не е по вина на българските официални власти, а заради оспорване на един от търговете от участник в него. От 1 януари 2020 г. България вече получава руския природен газ от нова входна точка - „Странджа 2“ на българо-турската граница, така бяха обърнати потоците вместо от Север-Юг на Изток-Запад. Фактически цялото количество руски природен газ от 2,9 милиарда куб.м. вече трябва да се получава от България на турско-българската граница, а не както бе досега на „Исакча“ и „Негру вода“. Това, според министъра на енергетиката Петкова, ще доведе до икономически ефект от над 70 милиона лева и възможно поевтиняване на цената на руския газ за българските потребители от около 5%. Също така страната ни запазва възможността за транзитирането на руски природен газ за Гърция и Македония, което заедно с бъдещия транзит за Централна Европа трябва да гарантира оставането на България на газовата карта на Европа. /БГНЕС