„Турски поток“ и България Министър-председателят Бойко Борисов, неговият министър на енергетиката Теменужка Петкова, подкрепени от експертната общност в лицето на специалисти като проф. Атанас Тасев, положиха много усилия за това руската газ от „Турски поток“ да влезе в Европа през България. Първата стъпка в тази посока беше направена още през юни 2017 г., когато в Санкт Петербург министър Петкова и председателят на УС на „Газпром“ Алексей Милер подписаха документ за развитие на газотранспортните мощности. Интригата, откъде ще мине „Турски поток“ се запази почти до 2019 г., но още през пролетта и лятото на 2017 г. стана ясно, че най-краткият маршрут за доставката на руския газ за Сърбия и Унгария трябва да мине през наша територия. През 2019 г. стартира строителството на сръбския и българския участъци от „Турски поток“. Премиерът Борисов и министър Петкова, увериха миналата седмица своите партньори, че изграждането на тръбата през наша територия върви с „ускорени темпове“, въпреки забавянето, което не е по вина на българските официални власти, а заради оспорване на един от търговете от участник в него. От 1 януари 2020 г. България вече получава руския природен газ от нова входна точка - „Странджа 2“ на българо-турската граница, така бяха обърнати потоците вместо от Север-Юг на Изток-Запад. Фактически цялото количество руски природен газ от 2,9 милиарда куб.м. вече трябва да се получава от България на турско-българската граница, а не както бе досега на „Исакча“ и „Негру вода“. Това, според министъра на енергетиката Петкова, ще доведе до икономически ефект от над 70 милиона лева и възможно поевтиняване на цената на руския газ за българските потребители от около 5%. Също така страната ни запазва възможността за транзитирането на руски природен газ за Гърция и Македония, което заедно с бъдещия транзит за Централна Европа трябва да гарантира оставането на България на газовата карта на Европа. /БГНЕС