В навечерието на Цветоносна неделя
Иисус Христос предсказва за Йерусалим:
Евангелие от Лука 13: 34, 35; 19: 41 – 44; 21: 23 – 27
И рече им: Йерусалиме*, Йерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти както кокошка събира пилците си под крилете, и не поискахте! Ето, оставя ви се домът пуст. И казвам ви, че няма да Ме видите, докато не дойде време да кажете: благословен Идещият в име Господне!
И, когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти, понеже ще настанат дни и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те обкръжат, и ще те стеснят отвсякъде, и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък върху камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен. А горко на непразните и на кърмачките през ония дни: защото голяма неволя ще бъде на земята и гняв върху този народ; и ще паднат под острието на меча и ще бъдат откарани в плен и разпръснати между всички народи; а Йерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докато се свършат времената на езичниците. И ще има поличба по слънцето и месечината и по звездите, а по земята ще има тъга у народите от недоумение; тогава човеците ще примират от страх и от очакване на онова, което има да връхлети върху вселената, понеже и силите небесни ще се разклатят, и тогава ще видят Сина Човешки да иде на облаци, със сила и слава голяма.
Йерусалим, на евр. Jerushalaim, е централното място, където се разгръща и осъществява библейската история, където християнството се ражда като нова епоха и реалност за света. Йерусалим е осветен, защото в него се случват най-важните събития за християните – животът, учението, страданието, смъртта, Възкресението и Възнесението на Основателя на християнството – Господ Иисус Христос. Градът не се възприема толкова като географско място, колкото като символ и център на света и на човешката история в нейния спасителен план. Градът още в Стария Завет е украсен с много имена: „град на Великия Цар“, „радост за цялата земя“, „свят град, откъдето Словото на Господ ще се разпростре по цялата земя“, „дъщеря Сионова“. Най-ранните сведения за Йерусалим са, че е бил царски град на евусеите. Техен родоначалник е Евусей, правнук на Ной и син на Ханаан. Ханаан е не само лично име, но и епоним, т.е. той е дал името си в древността на областта Палестина, нар. още Обетована земя. Според Библията от Ханаан водят началото си и всички племена, населявали преди идването на евреите тази земя и те са имали общо название – ханаанеи/ханаанейци. Когато Иисус Навин влиза в Обетованата земя, градът се пада на Вениаминовото коляно, но с времето преминава във владеене на коляното на Юда. Цар Давид прави Йерусалим столица на царството си, а с построяването на Храма градът става и център на юдейската религия. При разделянето на царството след смъртта на Соломон, Йерусалим остава в пределите на Юдейското царство. През дългата си история е многократно разрушаван, като се започне от 10 в.пр.Р.Хр. от египетския фараон Шошенк Първи, от филистимци, от войските на Александър Македонски, та се стигне до 70 г., когато е сравнен със земята от римския прокуратор Тит Веспасиан, впоследствие император. От цялото великолепие на града, от неговите защитни стени, днес са останали само три кули, най-известна между които е кулата на Давид и част от западната укрепителна стена, популярна като Стената на плача. Храмът е разрушен от римляните до степен, че мястото му било разорано и заличено така, че завинаги да бъде унищожен и забравен. Едва през 4 в. по време на царстването на византийския император Константин Велики и неговата майка – императрица Елена, градът връща името си, преди това заменено от римското Елиа Капитолия. Гробът Господен е открит от император Константин, а в близост до него императрица Елена намира и Кръста на Разпятието. По настояване на св. Елена е построен храм на височината Голгота. На четиридесет крачки от него, където е открит Гробът, е построен храм на име „Свето Възкресение Господне“, наричан още „Гроб Господен“. Съвременният вид на светите места е доста променен в сравнение с първоначалния. Днес те са обединени под общ покрив и представляват обширен храмов комплекс, в който са разположени църкви, посветени както на евангелските събития, свързани с последните земни дни на Спасителя, на св. Богородица, така в него има и много църкви на различните християнски народи и изповедания: копти, арменци, католици, грузинци, гърци и пр. “Гроб Господен“, нар. още Кувуклия (от лат. cubiculum – спалня, ложе, стая за почивка), представлява часовня – вид църковна постройка, изградена от розово-кремав мрамор. Построена е на мястото на стара ротонда ( вж статията „Храм“) през 1810 г. и се състои от три части, като най-важната е тази с погребалната пещера-гроб на Иисус Христос. Евсевий Кесарийски я описва като изсечена в скалата кухина с вход на изток с неправилна форма. Днес това място е покрито с мрамор и украсено по подобаващ тържествен начин.
За дълго време – от първата половина на 7 в. чак до средата на 20 в. – градът е бил владян за различни периоди от араби, турци, кръстоносци. След 1967 г. той е завзет и окончателно присъединен към Държавата Израел, като новопостроеният и новостроящ се днес Йерусалим включва в себе си и библейския.
Йерусалим е разположен на 800 м над равнището на Средиземно море и е ограден с три неособено високи хълма, често наричани планини. Най-висок между тях е хълмът Сион, на който в библейските времена е бил построен царският дворец. На северо-изток от Сион е планината Мория, а на изток се издига Елеонската планина, в подножието на която е разположена Гетсиманската градина, известна с това, че в нея Юда предава Иисус Христос на еврейските първосвещеници и на римския управител на областта.
Най-красивото описание на Йерусалим ни дава ев. Йоан в последната книга на Библията – Откровение, където градът слиза от небето на земята, украсен като невеста в сватбена премяна (на евр. град е в ж.р.), за да срещне Своя жених – Господ Иисус Христос. В него няма храм, защото сам Бог Иисус Христос е храмът на Новото царство, където жители ще са му хората, изповядващи и останали твърди във вярата си в Него.
Евангелие от Марк 10: 35 – 45
Апостолите и обещанието им пред Христос, че мисията им ще бъде да разпространят учението им.
Тогава се приближиха до Него Заведеевите синове, Яков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме. Той ги попита: какво искате да ви сторя? Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. Но Иисус им рече: не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата, от която Аз пия и да кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те отговориха: можем. А Иисус им каза: с чашата, от която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне до Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене, сядането е за ония, за които е приготвено. И десетте като чуха, започнаха да негодуват срещу Яков и Йоан. А Иисус като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господстват над тях и велможите им властват върху тях. Но между вас няма да бъде така: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото, както Син Човешки не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.
Евангелие от Марк 10: 32 – 34
Евангелие от Йоан 12: 1 – 8
Господ предрича за себе си.
Когато бяха на път за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори какво ще стане с Него: ето, възлизаме към Йерусалим и Син Човешки ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания. Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше, а възкръсналия Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. Мария, като взе литра нардово* чисто, драгоценно миро, помаза нозете на Иисус и с косата си ги отри; и къщата се напълни с благоухание от мирото.
Тогава един от учениците Му, Юда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да не се продаде това миро за триста денария и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец (той държеше ковчежето и крадеше от онова, което там пускаха). А Иисус рече: остави я, тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромаси винаги ще имате при себе си, а Мене не всякога.
Нард е рядко срещано растение, което вирее в планините на Азия, от чиито корени и стъбло се произвежда много ценно масло с прекрасен аромат. Маслото се прибавя към мирото, а части от растението се използва за изгаряне в Храма при богослужението на големите еврейски празници.
Евангелие от Матей 21: 1 – 11
Евангелие от Йоан 12: 16
Евангелие от Марк 11: 11
Цветоносна неделя - царствен вход на Господ Иисус Христос в Йерусалим.
И когато наближиха до Йерусалим и дойдоха при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици, като им каза: идете в селото, което е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица* и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги; и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни на Господа; и веднага ще ги прати. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: „кажете на дъщерята Сионова*: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница“. Учениците отидоха и направиха така, както им бе заповядал Иисус: докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си и Той седна върху тях. А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя; а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осанна на Сина Давидов! Благословен Идещият в име Господне! Осанна във висините! И, когато влезе в Йерусалим, цял град се потресе и попитаха: кой е Този? А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски. Учениците Му в началото не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че така Му бяха направили. И влезе Иисус в Йерусалим и в храма; като разгледа всичко и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте./БГНЕС
***
