Световната банка: Опасност от стагфлация, войната в Украйна спъва глобалния растеж

Световната икономика рискува да изпадне във вреден период на стагфлация в стила на 70-те години на миналия век, предизвикан най-вече от нахлуването на Русия в Украйна, предупреди Световната банка, като намали годишната си прогноза за растежа.

Токсичната комбинация от слаб растеж и растящи цени може да предизвика масови затруднения в десетки по-бедни страни, които все още се борят да се възстановят от сътресенията, предизвикани от пандемията от Ковид-19.

Суровата прогноза дойде, след като международният кредитор за развитие намали прогнозата си за глобалния растеж до 2,9%, което е с 1,2 процентни пункта под прогнозата от януари, поради сериозния спад, причинен от войната.

"Рискът от стагфлация е значителен с потенциално дестабилизиращи последици за икономиките с ниски и средни доходи", заяви пред репортери президентът на Световната банка Дейвид Малпас.

"За много страни ще бъде трудно да избегнат рецесията".

И ако рисковете за перспективите се материализират, глобалният растеж може да се забави още по-рязко - да предизвика световна рецесия, предупреди Малпас.

В доклада на банката "Глобални икономически перспективи" се казва, че войната в Украйна увеличава щетите от пандемията и засилва забавянето на световната икономика, "която навлиза в период, който може да се превърне в продължителен период на слаб растеж и повишена инфлация".

Спадът идва, след като през 2021 г. растежът се възстанови до 5,7 % след отслабването на пандемията, отбелязвайки "най-рязкото забавяне след първоначално възстановяване от глобална рецесия за повече от 80 години".

В доклада се отбелязват сходства със 70-те години на ХХ век, когато растежът се забави, а инфлацията скочи рязко с факторите на предлагането, подхранващи повишаването на цените, и след дълъг период на ниски лихвени проценти.

Но за разлика от този период щатският долар е силен, а основните финансови институции са в стабилна позиция.

Риск от глобална рецесия -

Руската инвазия и западните санкции срещу Москва доведоха до рязко покачване на цените на зърното и нефта, което заплашва да изостри глада в бедните страни и да накара шофьорите по света да се сблъскат с главозамайващи цени на бензиностанциите.

Ръководителят на Световната банка подчерта необходимостта от увеличаване на производството за борба с нарастващите цени, особено на енергията, тъй като недостатъчните доставки на природен газ и торове вредят на производството на храни.

Малпас заяви също, че е "от решаващо значение" да се избягват експортните ограничения и субсидиите, които "увеличават ръста на цените и изкривяват пазарите".

По същия начин банката предупреди да не се правят опити за решаване на проблема с рязкото покачване на инфлацията с ценови контрол или ограничения на износа, които само биха задълбочили щетите.

Предвид масовата несигурност, според прогнозата, ситуацията може да се влоши допълнително поради редица "взаимосвързани" рискове, включително възможността за по-нататъшно геополитическо напрежение, рязко повишаване на лихвените проценти с цел овладяване на инфлацията и нарастване на заплатите, както и потенциалната възможност Ковид-19 да се прояви отново.

Федералният резерв на САЩ предприе агресивни действия за повишаване на лихвените проценти по кредитите, за да охлади търсенето и да се пребори с повишаването на цените, а Световната банка отбелязва, че по-високите лихвени проценти са изиграли важна роля при предишни финансови кризи в държави с нововъзникващи пазари и развиващи се икономики, като са натоварили ресурсите и са предизвикали отлив на парични средства от тези страни.

Едновременното материализиране на тези рискове може да доведе до много по-рязко и продължително забавяне на световната икономика.

Ако по-бързото повишаване на лихвените проценти в САЩ предизвика "остър финансов стрес" в държави с нововъзникващи пазари и развиващи се икономики, Европейският съюз се сблъска с внезапна забрана за внос на енергия, а Китай преживее ново блокиране, свързано с пандемии, "глобалният растеж може да се понижи по-рязко през 2022 г. и да намалее почти наполовина през 2023 г. - съответно до 2,1 % и 1,5 %", се казва в доклада.

Малпас заяви, че това би довело до нулев ръст на доходите на глава от населението и "това със сигурност би се квалифицирало като глобална рецесия".

Дори и без този ужасяващ резултат, доходът на глава от населението в развиващите се икономики тази година ще бъде с близо 5% по-нисък от тенденцията преди пандемията.

Докладът намалява прогнозата за растежа в САЩ с 1,2 пункта до 2,5%, а прогнозата за Китай е намалена с 0,8 пункта до необичайно ниските 4,3%.

Същевременно прогнозата за еврозоната беше намалена до 2,5%, а за Япония - до 1,7%.

Очаква се през тази година икономиката на Русия да се свие с 11,3%. / АФП