Св. Патриарх Евтимий Търновски - небесният застъпник на българския народ
На 19 срещу 20 януари, в деня, когато църквата почита последния светител на Втората българска държава – светия Патриарх Евтимий Търновски, в Бачковския манастир ще се проведе всенощно бдение в памет на небесния застъпник за целия български народ пред Светата и Животворяща Троица.
Бачковският манастир се е удостоил с честа да бъде място на упокой на светеца. Бдението ще започне в 21 часа днес, като богослуженията ще бъдат водени от Преосвещения игумен на манастира, Велички епископ Сионий в съслужение с братята на обителта и гости от други православни обители, а от клиросите псалти ще огласяват сводовете на католикона на манастира.
На 20 ноември 1905 г. в Бачковския манастир един скромен български йеромонах е направил знаменателно откритие, което веднъж завинаги разрешава въпроса с мястото на заточението и годината на блажената кончина на св. Евтимий патриарх Търновски и истината около неговия гроб.
Сведенията за този последен Търновски патриарх са твърде оскъдни, а някои от тях и противоречиви. Бил е глава на Българската православна църква от 1375 до 1393/94 г., след което бил изпратен на заточение. Въз основа на някои документални податки за място на заточението му почти единодушно е приет Бачковският манастир. Независимо от това през последните десетина години се появиха „нови сведения” по този въпрос, изфабрикувани от псевдоисторици и жадни за сензации журналисти.
Що се отнася до годината на неговата кончина, в разните енциклопедични справочници се прие „около 1401 г.”, „около 1402 или 1412 г.” и др. Дори през месец януари 2003 г. в старата българска столица Търново Св. Синод на БПЦ предприе честване на 600-годишнината от тази кончина.
На 24 октомври 1905 г. йеромонах Паисий със светско име Димитър Иванов Пастирев, получава назначение от Св. Синод за игумен на Бачковската света обител.
Още в първите дни на своето игуменство той чува забележката на една 90-годишна баба от с. Дерекьой (дн. Момчиловци), Смолянско, отправена към манастирския клисар монах Методий, че не бива да се стъпва под колоната на двуетажния храм „Св. Архангел Михаил”, понеже „едно време тук постоянно гореше кандило, защото на това място почива светия”. Любознателният игумен бил силно заинтригуван от чутото и решава да провери доколко е истинно това народно предание. Така на 20 ноември 1905 г., без да информира Св. Синод и без присъствието на специалисти историци или археолози, йеромонах Паисий предприема любителски разкопки. Разкрит е гроб, в който намерили силно разложена (почти на прах) архиерейска мантия, голям архиерейски омофор и два епитрахила, както и подметките на обувки-сандали. Неотложни манастирски дела прекъснали по-нататъшното разкопаване, което продължило едва на 9 декември с. г. В съседство с първия гроб бил разкопан втори. Вътре открили човешки скелет, изтлели останки от монашеско облекло и свита на руло оловна плочка (30х32 см). Понеже последната била силно корозирала, я почистили със спирт, оцет и яко търкане с козиняв парцал. По този начин силно бил повреден надписът от вътрешната страна на оловната плочка. Въпреки това той бил разчетен. В новобългарски превод гласи: „Св. мощи Евтимиу преосвещенному арх(иепископу) в(еликаго) гр(ада) Трън(ова) и блъгаро(м) патриар(ху)”. Надписът е разположен в шест реда и началните букви образуват акростих „Сирота”. Отстрани на акростиха със славянски букви е изписана датировка: „1404, 4 ап(рил)”.
Веднага бил съставен „Акт” за откритието, който бил подписан от игумена, тримата съборни старци (йеромонасите Филарет, Платон и Мелхиседек), счетоводителя Хр. Попов, един йеродякон, трима монаси и четирима миряни. Информирали Св. Синод, който побързал да удостои Паисий с архимандритско достойнство и да изпрати комисия, която да прегледа на място разкопките и откритите неща. Във въпросната комисия били включени синодалният протосингел архимандрит Неофит (по-късно Видински митрополит), йеродякон Григорий, учител в Софийската духовна семинария и известният историк-медиевист проф. Васил Златарски. Членовете на комисията се запознали подробно с проведените разкопки и намерените вещи и на 14 декември 1905 г. съставили и подписали подробен „Доклад”, представен на Св. Синод.
Откритието в Бачковския манастир наелектризирало тогавашната общественост. Министърът на просветата проф. Иван Шишманов натоварил тогавашния директор на Народната библиотека и музей в Пловдив Борис Дякович да направи отделно проучване за автентичността на находката. Б. Дякович бил добър специалист, завършил класическа история (археология) в Сорбоната в Париж. Той посетил манастира и откритите гробове и дал подробен доклад в положителен смисъл. Против откритието първи се обявил бившият Скопски митрополит Теодосий, контраатакуван от проф. В. Златарски. Срещу доблестния игумен архим. Паисий Пастирев, който се опитал да стабилизира манастирското стопанство и имотите на светата обител, била подета кампания от някои монаси и миряни от Бачково. Стигнало се и до две физически нападения срещу него. Тогава тръгва и слухът, че откриването на гроба на св. патриарх Евтимий е мистификация, дело на славолюбивия игумен.
Неизвестно защо Св. Синод не предприел тогава спешни мерки по откритието, а замълчал. Едва през лятото на 1911 г., около 6 години по-късно, изпратил втора комисия да проучи отново разкритите през 1905 г. гробове. В комисията влизали д-р Богдан Филов, директор на Народния музей в София и доцент (по-късно професор) Йордан Иванов. Въпросната комисия констатирала, че двата гроба са вероятно от 1604 г., когато била възобновена манастирската църква, и че оловната плочка с надписа не е от 1404 г., т. е. от кончината на св. Евтимий. За съжаление докладът на тази комисия не е запазен, а и заключенията им не са много ясни и категорични.
Действително св. Евтимий почива на 4 април 1404 г. в Бачковския манастир, където е и погребан. Наскоро след това била разрушена манастирската църква и гробът му бил затрупан и останал в неизвестност. Когато в нач. на ХVII в. започнали възобновяването на главната манастирска църква (която била завършена през 1604 г.), изглежда са попаднали на гроба и са извършили препогребение. Именно тогава бил изготвен надписът на оловната плочка, като сведения за точната дата на кончината на св. Евтимий са били взети или от стар надпис, недостигнал до нас, или от някой ръкопис, сега също в неизвестност. Така че именно това препогребение около 1604 г. се явява причината някои скептици да смятат, че надписът не е автентичен, т. е. не е от 1404 г.
През месеците декември 1971 г. и април 1972 г. известният наш публицист Иван Богданов предоставя за нова експертиза запазените вещи, които били открити през 1905 г. в гроба на св. Евтимий. Резултатите от тези експертизи – три протокола и едно мнение – са публикувани от Ив. Богданов в чудесното му изследване „Гробът на патриарх Евтимий – национална светиня, С., 1987”.
Въпреки това всичко си остава постарому, т. е. откритието, което бе направено през 1905 г. от тогавашния игумен на Бачковския манастир Паисий Пастирев, не получава и сега признание и разпространение.
Историците и специалистите вече си казаха думата, остава Св. Синод да произнесе своето компетентно и вещо мнение. По този начин още един светец ще има свой гроб, който ще стане център на масово поклонничество и почитание. /БГНЕС