Стромае се завръща след 9-годишна пауза с нов албум и амбиция да покори Америка

Смесицата от танцувални ритми, причудлив стил и остри рап текстове на Стромае го изведе до върховете на класациите в повече от дузина страни в средата на 2010-те години. Но след това белгийско-руандийската звезда почти изчезна от светлината на прожекторите - доведен до ръба на самоубийството от тежка преумора.

Пол Ван Хавер, по-известен със сценичното си име Стромае, е белгийски певец, автор на песни, рапър и музикант. Той е известен най-вече с творбите си в жанра хип-хоп и електронна музика.

От последния му албум изминаха девет години, но за облекчение на милионите му фенове, завръщането му днес с "Multitude" намира изпълнителя в бойна готовност, обсипан с възторжени отзиви и готов да разбие Америка.

"При срещата му с АФП у него няма никакви признаци на депресия, изострена от ефекта на антималарийните лекарства, които го поставиха на колене преди няколко години в края на изтощително световно турне.

Новият албум създава настроение с началната песен "Invaincu" ("Непобеден") и 36-годишният мъж се радва на възродената си амбиция.

"Имам състезателен хъс... дори и да съм по-сдържан отпреди", казва той. "Виждам Били Айлиш, Ая Накамура, Адел, които имат мегахитове, и искам да се опитам да направя същото, да се меря с тях. Това е его."

Но тъй като е Стромае, той е твърде разумен, за да позволи на тази идея да го завладее: "Започва като игра, но после осъзнавам, че има достатъчно място за всички нас. Можеш да харесваш Ая, Стромае, Били, Адел - всъщност това не е състезание."

Сингълът за завръщане "L'enfer" (Ад) е приветстван заради безпощадното разискване на мислите му за самоубийство.

"Ако това помогне на някои хора да потърсят помощ, това е чудесно", казва той.

Но в този албум няма самосъжаление или предаване. Историите в него често са яростно политически, като например "Riez" (Смях), в която се сравняват мечтите на певеца за слава и богатство с мечтите на мигранта за документи и храна. Или "Fils de joie" (Син на радостта), където той говори като син на проститутка, изправяйки се срещу клиент, полицай и сутеньор.

"Темите, които нямат нищо общо с теб, понякога са по-лесни за изразяване", казва той пред АФП. "Тази песен дойде от гледането на телевизионно предаване за децата на секс работничките. Наистина се трогнах от насилието, което те преживяват."

Предишните албуми на Стромае бяха еклектични, но този път палитрата е още по-широка, включваща електро, персийска и китайска флейта, перуански китари и много други.

"Самият аз съм смесица - баща руандиец, майка фламандка", казва той. "Майка ми винаги е имала желание да открива света и ми го предаде. Но ми отне известно време, за да оценя музиката, която тя харесваше. Преди 10 години мразех боливийската музика, а сега я обичам. Тя отдавна слуша японска музика - аз все още не съм готов", добавя той със смях. "Но може би ще опитам."

Все пак той е насочил погледа си към една предизвикателна цел: да пробие в Америка. Голямото изпитание предстои следващия месец, когато той ще оглави фестивала "Коачела" в Калифорния.

"В началото не беше моя амбиция да пея на френски език на място като САЩ, които не са свикнали да слушат музика на друг език", казва той. "Но винаги съм слушал песни на английски - невинаги съм ги разбирал, но все пак съм се вълнувал. Казах си, че може да се получи и в другата посока."

Концертът в "Коачела" е свързан с определена доза притеснение.

"Стискам палци, опитваме се да бъдем доста амбициозни в шоуто. Опитвам се да не мисля прекалено много за това", добавя Стромае с нервна усмивка. /БГНЕС