Стоев: Езикът на омразата няма бъдеще, българите да бъдат включени в Конституцията на РСМ

Езикът на омразата не е бъдещето на отношенията между България и РС Македония. Искаме твърда позиция за неговото осъждане. Българите в РСМ трябва да бъдат поставени наравно с останалите народи в македонската Конституция.

Това заяви министърът на външните работи Светлан Стоев, в отговор на въпрос на БГНЕС дали ще призова за осъждането на институционалния език на омразата срещу българите в нашата югозападна съседка.

„Езикът на омразата никога не е бил свалян от дневния ред. Това са теми, които дискутираме и с РСМ, и с Европейския съюз. Езикът на омразата не е бъдещето на нашите отношения. Искаме твърда позиция за неговото осъждане. Няма да позволим езикът на омразата да бъде реалност в нашите отношения“, подчерта българският външен министър.

Темата за езика на омразата бе допълнена и от заместник-министър Василий Такев: „Това е константа, абсолютно незаобиколима в позицията на българската страна. Не е случайно, че тя фигурира и в Договора от 2017 г. Тя е залегнала много добре в Протокола от междуправителствената среща, т.е. този документ, който прави годишния обзор за изпълнението на Договора. Има много конкретен текст, в който македонската страна поема конкретни задължения и срокове, в които ще премахва всичко свързано с езика на омразата на своя територия“.

Външният министър заяви, че правата на гражданите с българско самосъзнание в РСМ имат важно значение за София и тя няма да допусне тяхната дискриминация.

„Българите трябва да бъдат поставени наравно с останалите народи в Конституцията на РСМ. Това ще реши много въпроси“, каза министър Стоев. Той добави, че промените в основния закон на РСМ са един от пътищата за решаването на проблемите на българите там.

„По отношение на промените в Конституцията смятам, че това е един от пътищата за решаването на проблема с българите в РС Македония. Самото им споменаване в Конституцията би допринесло за това те да бъдат третирани равноправно с другите народи, които са част от тази държава“, заяви външният министър.

Министър Стоев заяви, че тема №1 е възстановяването на диалога с РСМ. За целта София е водила проактивна политика, като преговорният процес е вървял по две линии: първата директни преговори с македонските политици, а втората засилен диалог с европейските партньори за разясняване на българската позиция.

Според външният ни министър „най-прекият път остава двустранното споразумение“. Ако го постигнем, ще докажем, че двете държави могат да решават чувствителни проблеми без да занимаваме ЕС, добави Стоев.

На въпрос на БГНЕС за хода на преговорите и какво е тяхното бъдеще, външният министър отговори: „Предстои в бъдеще продължаване на диалога. Целта е една, целта е обща – РС Македония да започне преговори за членство в ЕС. За да тръгне по този път, РСМ се нуждае от политическо лидерство. Те трябва да спазват и договорите“.

Той посочи, че са се състояли конкретно преговори още от първите дни. „Имаше на най-високо ниво още при пътуването на двамата президенти за Рим. Аз имах две срещи с Буяр Османи. Едната бе преди визитата на Заев у нас. Имаше среща на работните групи през юни. Разискваха се детайли по протокола за изпълнение на Договора от 2017, каза министър Стоев.

Той добави, че на неотдавнашната среща в Дубровник двете страни са постигнали съгласие да продължат експертните преговори и вече сме изпратили предложение за експертна среща.

Светлан Стоев заяви, че България не се нуждае от създаване на поста специален пратеник за РСМ, какъвто бе създаден от Скопие в лицето на Владо Бучковски. Външният министър заяви, че ние имаме посланик в РСМ, докато Скопие няма такъв вече повече от година, а самият Бучковски не е виждал повече от два месеца. На въпрос на БГНЕС как си обяснява това, че такъв не е назначен от април миналата година, Стоев заяви, че няма обяснение и още веднъж подчерта важността между двете страни да има диалог, което ще се улесни, ако Скопие има свой посланик. /БГНЕС