Стоян Панчев: Инфлацията ще е с нас още дълго време

Дори да имаме временно укротяване, през следващите 5 до 10 години ще имаме висока инфлация в еврозоната.
Отишлото си правителство на Кирил Петков не предприе мерки, които допълнително да намалят инфлацията. Това можеше да се постигне и чрез балансирането на бюджета.
Намираме се в много сложна ситуация, в която трудно бихме могли да възстановим отношенията с „Газпром“, дори служебното правителство на Гълъб Донев да желае това.

Това заяви в интервю за БГНЕС Стоян Панчев, икономист от Експертен клуб за икономическа политика (ЕКИП).

С него разговаряме за финансовото наследства на тандема Петков-Василев, разрешаването на казуса с доставките на природен газ, както и за високата инфлация и възможностите за нейното овладяване.

При предаването на поста в МФ Асен Василев заяви, че остава „държавата в стабилно финансово състояние“. Според Панчев приключването на мандата с огромен дефицит едва ли може да се смята за успех.
„Бюджетният дефицит всъщност е една от основните функции на финансовия министър да балансира бюджета, да се опита да изхарчи толкова, колкото е събрал като средства, това не се случва за поредна година“, подчерта той, уточнявайки, че съществуват и външни фактори, които са бутали в тази посока финансовата политика на предишното правителство.
Другият проблем е инфлацията. „Навсякъде съм твърдял досега, че инфлацията в голяма степен не се контролира от България, че тя се внася отвън, благодарение, първо, на паричната политика на централните банки и на второ място вече и на геополитическата ситуация – санкции, контрасанкции и пр.“, сподели Панчев.
С помощта на фискалната политика инфлацията е можела, ако не да се овладее, поне да се намали нейното действия. Отишлият си кабинет е предприел мерки в тази посока, макар че не достатъчно нашироко. „Не бяха предприети мерки, които допълнително да намалят инфлацията, това можеше да се направи. Някои от тях са свързани точно с балансиране на бюджета. Единият начин е като намалиш разходите на държавата и не правиш преразход, вкарването на нови пари в системата всъщност вдига инфлацията. Т.е. трудно ми е да стигна до заключението, до което е стигнал Асен Василев, че оставя ситуацията стабилна, най-малко, защото ние сме в такъв нестабилен момент“, добави Панчев.

Според него не сме изконсумирали инфлацията, както преди около два месеци обяви бившият финансов министър и това се вижда по данните, които излязоха онзи ден от еврозоната, където през месец юли имаме 8,9% инфлация. „Имаме на практика всички показатели, показващи още натиск нагоре на цените в еврозоната“, уточни Панчев и прогнозира, че, най-вероятно, през септември това движение нагоре на инфлацията ще се укроти, поради т.нар. базов ефект.
Другото, което може да повлияе надолу на инфлацията е настъпващата рецесия. Тя вече е официално в САЩ, където има две последователни тримесечия със спад на БВП и най-вероятно същото ще стане и в Европа.
В същото време имаме продължаваща война, рекордни цени на газа и електричеството, които ще бутат инфлацията нагоре. „Т.е. имаме определени сили, които ще намалят темпа на ръст от септември, но генерално все още не сме изконсумирали инфлацията“, подчерта Панчев.

По отношение на бъдещето на газовите доставки, Панчев заяви, че днес върнатият председател на КЕВР Иван Иванов е обявил нещо, което витаеше от дълго време в пространството – че купуваме руски газ през посредници.
„Ако искаме да постигнем политически достъп до руски газ, само че през друг посредник, както очевидно се случва в момента, не го намирам за особено разумно. Ако ще понасяме по-висока цена и в същото време пак ще купуваме руски газ, в това няма никакъв смисъл, т.е. ако ще се търси този политически ефект, трябва пълно скъсване с доставките на руски газ“, заяви той.
В крайна сметка дали ще възстановим взаимоотношенията с "Газпром" зависи от това как ще се държи руската страна. „Намираме се в една много сложна ситуация, в която не съм сигурен дали изобщо могат да бъдат възстановени тези взаимоотношения с „Газпром“, дори правителството да иска“, сподели още той.

Панчев е категоричен, че евентуалното възстановяване на взаимоотношенията с „Газпром“ трябва да бъде част от разговора, а не да се повтаря ситуацията с прекратяването на доставките за България без това да бъде обсъдено. „За съжаление, на мен ми се струва, че в последните години, може би от началото на пандемията, политика се прави импулсивно, без замисъл за дългосрочните взаимоотношения, а това не трябва да е така. Ние сме в период, в който точно замисълът за дългосрочните взаимоотношения трябва да е водещ“.

Според него е трябвало да заложим на развитието на роден добив. Такава възможност е имало през 2010-2012 г., но това не се е случило, защото американската компания, която е искала да го направи е била изгонена.

По отношение на останалите предизвикателства, с които ще се сблъска служебният кабинет, той отбеляза, че продължаваме да нямаме кохерентна политика за справяне с инфлацията. „Щом ще бъде изготвян следващия бюджет от това служебно правителство, то трябва да заложи мерки за справяне с инфлацията. Това е голям проблем, който някак си остава на заден план. Но не трябва да се забравя, защото инфлацията ще е с нас още доста време“, подчерта икономистът
Прогнозата на Стоян Панчев е, че дори временно да имаме укротяване на ръста на инфлацията, следващите 5-10 години всъщност ще имаме висока инфлация в еврозоната и това се дължи на сериозните натрупвания на дълг в еврозоната, не на наши проблеми вътре в България. „Трябва да се мисли дългосрочно за инфлацията и това трябва да бъде заложено в следващия бюджет, аз бих го направил балансиран бюджет“, сподели икономистът.
Трябва да започне да се работи в посока ориентация в новата геополитическа обстановка.

Случващото се в Тайван, както и войната в Украйна не са временни инциденти, а тенденция в развитието на международните отношения, която трябва да бъде усетена от хората, които се занимават с политика в България и да започне да се изготвя стратегия за това как страната ни ще се справя в тази нова обстановка, която ще има много сериозни последствия и върху икономиката. „Една евентуална война в Тайван ще разкъса толкова много вериги на доставки, че може би директно ще влезем в рецесия, подобна на тази по време на пандемията, която така или иначе се случва“, заяви той.
Най-вероятно ще има санкции, т.е. огромна част от вноса от Китай и износа за Китай няма да може да се осъществява, а това ще има много сериозно въздействие върху всички сектори на производството. Част от производствата ще бъдат върнати обратно в Европа и това е шанс за България, от който трябва да се възползваме, смята Стоян Панчев. /БГНЕС