Министър-председателят Стефан Стамболов предприема най-прекия път - директни преговори с Турция за подобряване на живота на българите в Македония и за разширяване на техните граждански права. Той категорично отхвърля предложението на Сърбия за координирани действия в Македония и за подялба при бъдещото й освобождение.
В преговорите с османското правителство и Стамболов, и екзархията, като първа стъпка, виждали даването на берати (пълномощни) за български владици, откриването на училища, издаването на вестници и др. Ст. Стамболов поставил ултиматум пред Портата, че ако не бъдат удовлетворени исканията за берати в Македония, правителството ще спре изплащането на източнорумелийския дълг на Турция. Българската преса и преди всичко правителственият печат играят голяма роля в положителното решаване на проблемите.
Стреснати от създадените в България обществени настроения за кардинално решаване на Македонския въпрос, в Цариград възприемат положително иначе ловкия ход на Стамболов - да спре агитацията за независимост срещу малката отстъпка: възстановяване и разширяване на българските културно-религиозни институции в Македония. В остра нота от 4 юни 1890 г. до великия везир, с копие до Великите сили, Стамболов иска назначаване на двама български владици, съгласно фермана от 1870 г. Само след един месец султанът издава ираде (разрешение) за изпращането на български митрополити в Скопие и Охрид, за издаването на екзархийски вестник на български език, за построяване на българска църква в квартал "Фенер" в Цариград, за позволение на митрополит Синесий да посещава свободно българската община в Одринския вилает.