Среща на върха на ЕС: Хуманитарна помощ за Газа, подкрепа за Украйна, деескалация в Косово

Основните теми, които доминираха на срещата на върха на ЕС в Брюксел бяха свързани с конфликта в Газа, продължаването на военната помощ за Украйна и туширане на напрежението в Северно Косово.

Висшите представители на европейските институции направиха коментари относно продължаващата война между Израел и „Хамас“ и бъдещата подкрепа на блока за Украйна. Лидерите се обединиха около тезата, че Израел има пълното право да отвърне на жестоката терористична атака на „Хамас“, но това не означава, че цивилните в блокираната Газа не трябва да получат нужната хуманитарна помощ.

Едновременна подкрепа за Украйна и Израел

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че събитието се провежда в "трудни времена" и че Израел е „в правото си да се защитава в съответствие с международното право и международното хуманитарно право“.

„Осъждаме "Хамас" и тази жестока терористична атака и обдъдихме как да гарантираме, че ще има хуманитарен достъп. Смятаме, че цивилните граждани трябва да бъдат защитени винаги и навсякъде“, заяви Мишел.

Ръководителят на Съвета също така каза, че е от ключово значение за ЕС да подкрепя Украйна „толкова дълго, колкото е необходимо“.

Ръководителят на външната политика на блока Жозеп Борел критикува генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, който беше обвинен в пристрастие, след като в остро изявление каза, че Израел трябва да съблюдава за спазването на международното хуманитарно право, докато провежда атаките си срещу „Хамас“.

Ръководителят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че изпълнителният орган на ЕС работи по продължаване на помощта за Украйна, хуманитарната помощ за цивилното население в Газа и работата по управление на миграцията. Но, каза тя, "всичко това се нуждае от финансиране".

Председателят на ЕП Роберта Мецола заяви, че "Хамас" трябва да бъде спряна, а всички заложници да бъдат освободени безусловно." "Трябва да се даде възможност за хуманитарна помощ, за да се облекчат най-тежките последици, които наблюдаваме върху невинните цивилни в Газа. Ето защо в резолюцията на Европейския парламент от миналата седмица ние призовахме за хуманитарна пауза“, добави Мецола.

„Това не бива да отвлича вниманието ни от Украйна. Това би искал Путин. Трябва да продължим да помагаме на Украйна във военно и финансово отношение“, допълни председателят на ЕП.

Нормализация между Косово и Сърбия

Друга доминираща тема от днешната среща бяха опитите на лидерите на трите най-големи икономики в блока, както и на Борел и Мирослав Лайчак (представител на ЕС за диалога между Косово и Сърбия – бел.ред.), да посредничат между косовския премиер Албин Курти и сръбския президент Александър Вучич за изглаждане на отношенията между държавите им.

Италианският премиер Мелони даде информация за хода на срещите с балканските лидери като заяви:

„На тристранната среща с Макрон и Шолц бяхме заети да говорим за друг критичен сценарий, този между Сърбия и Косово, и търсим решение въз основа на много дълга работа, извършена главно от Италия, Германия, Франция и ЕС. Поискахме от двамата лидери да постигнат напредък по споразуменията, подписани през последните години и месеци", добави ръководителят на италианската изпълнителна власт."

Жозеп Борел, който също се срещна с Курти и Вучич съобщи, че е поискал от тях да изпълняват договореностите в рамките на диалога за нормализиране на отношенията под егидата на ЕС. Висшият дипломат визираше договора от Брюксел и анекса към него, който беше подписан тази година в Охрид.Двата документа предвиждат създаването на Асоциация на сръбските общини (АСО) в Северно Косово и признаване на Косово от страна на Белград.

Въпреки че все още няма официална позиция от Прищина или Белград какво е било обсъдено на тези срещи, реакции вече дойдоха. Албанският премиер Еди Рама беше сред първите, които реагираха, като похвалиха Курти за приемането на предложението на ЕС като "рамка за следващите преговори".

Курти и Вучич обаче, както потвърди вчера говорителят на ЕС Петер Стано, няма да се срещат.

Подкрепа за членството на България в Шенген

България беше представена на срещата от министър-председателя Николай Денков. Премиерът се срещна със заместник-председателят на ЕК Вера Йоурова. Тя оцени високо усилията на България за опазването на външната граница на Европейския съюз. Според нея това би трябвало да се отчита и от останалите държави членки. ЕК очаква нидерландски експерти да посетят района на границата ни в предстоящата мисия през ноември.

„Имате пълната ни подкрепа за Шенген. Всички условия за приемането в шенгенското пространство са изпълнени“, заяви Йоурова.

Денков ще изложи доводите на България за присъединяването ни към Шенгенското пространство на заседанието на Европейския съвет, което се провежда в белгийската столица днес и утре. „Всички виждат и отвсякъде чуваме коментари, че промените в законите вървят с темпо, което съответства на най-оптимистичните очаквания, и с качество, което е достатъчно добро и съответстващо на очакванията и изискванията на Европейската комисия, Венецианската комисия, Базелския институт. Така че напредваме“, подчерта премиерът пред журналисти днес. Реформите, които правителството е предприело, са важни не само заради приемането ни в Шенген. „Тези промени са необходими на българите. Искаме по-добра правосъдна система, по-добре защитена на граница и ще ги имаме“, категоричен беше акад. Денков. /БГНЕС