Спортните моменти на 2019

2019 година предложи на любителите на спорта много вълнуващи моменти – триумфално завръщане на ветерани, невероятни обрати, изненадващи герои. Ето седем от най-запомнящите се моменти от света на спорта за изминалите 12 месеца.

Меган Рапиноу като Гладиатора Ръсел Кроу. В пост #metoo епохата, в която живеем, изглежда напълно подходящо, че един най-запомнящите се спортни кадри за годината е на жена. Капитанката на националния отбор на САЩ Меган Рапиноу с разперени ръце, разтворени длани, лека усмивка и уверено изражение, обираща овациите на пълните трибуни на стадиона в Лион, след като е открила резултата срещу Холандия във финала на Женското световно първенство по футбол. За Рапиноу и съотборничките ѝ лятото беше изпълнено с емоции. Отборът бе разкритикуван, че не е показал милост към тима на Тайланд при победата си с 13:0 и е празнувал твърде бурно всичките си голове. Малко след това Рапиноу влезе в конфликт с президента на САЩ Доналд Тръмп, като бяха разменени остри съобщения в Туитър. В крайна сметка всичко завърши добре – американките защитиха световната си титла, Рапиноу спечели Златната топка в края на годината, а снимката от финала с Холандия обиколи световните агенции, оприличена от феновете на култовия кадър с Ръсел Кроу от филма „Гладиатор“, когато героят пита зрителите на кървавите битки в Колизеума: „Нима не ви харесва?“.

Велика нощ на „Анфийлд“. Рядко се случва победа на полуфиналите да засенчи успех във финала на даден турнир, но такъв бе случаят в Шампионската лига тази пролет. След загубата с 0:3 от Барселона на „Ноу Камп“, Ливърпул изглеждаше обречен преди реванша, но мениджърът Юрген Клоп и неговите възпитаници не мислеха така. В една запомняща се нощ на „Анфийлд“ мърсисайдци шокираха каталунците с 4:0 с по два гола на Жоржиньо Вайналдум и Дивок Ориги, за да постигнат един от най-запомнящите се обрати в историята на Шампионска лига. Финалът бе далеч по-скромен на емоции – Ливърпул поведе срещу Тотнъм още в първата минута от дузпа и до края не позволи на съперника си да застраши вратата на Алисон, за да спечели двубоя с 2:0 и да стане шампион на Европа за шести път в историята си.

Съвършенството на Симон Байлс. Печеленето на световни титли вече не изглежда като предизвикателство за гениалната американска гимнастичка Симон Байлс – тази година в Щутгарт тя ги закръгли на 25, включително пет в многобоя. 22-годишната Байлс, която е висока само 1.42 метра, си е поставила за задача да пренапише историята на спортната гимнастика. И тя го стори на Американския шампионат този август, когато реализира две нови трудности на земя и греда, които никога досега не бяха правени. Това означава, че в правилника на спортната гимнастика вече има четири упражнения, които носят името на Байлс. Миналата година младата американка сподели, че е била една от многото жертви на сексуално насилие от страна на осъдения впоследствие на над 300 години затвор бивш лекар на американския гимнастически отбор Лари Насар. Преодоляването на тази травма и съвършенството ѝ в залата напълно заслужено направиха Байлс идол на милиони момичета по света, а на Олимпиадата в Токио следващото лято тя ще се опита да затвърди името си на най-великата гимнастичка в историята на този спорт.

Епичната битка на Федерер и Джокович. С леко намигване можем да кажем, че Роджър Федерер и Новак Джокович дадоха отговор на един вековен класически парадокс: „Какво ще стане ако неудържима сила се сблъска с непреместваем предмет?“. Е, във финала на Уимбълдън непреместваемият предмет надделя. В продължение на 4 часа и 57 минути (най-дългият финал в историята) Федерер бе по-агресивният, по-настоятелният и – нека бъдем честни – по-добрият тенисист на корта. 4 часа и 58 минути след началото на мача Джокович вече вкусваше от свещената трева на Централния корт в Ол Ингланд Клъб, както прави след всеки свой триумф на Уимбълдън. Статистиката от двубоя само подчертава нещо, което всички отдавна знаем – Джокович е най-устойчивият, най-непоклатимият психически тенисист, когото някога сме виждали. Федерер имаше два мачбола на собствен сервис, спечели четири гейма повече, 14 точки повече и реализира 40 печеливши удара повече от съперника си. А Джокович просто спечели петата си титла от Уимбълдън.

Завръщането на Тайгър. За мнозина един от най-великите голфъри на всички времена – Тайгър Уудс, бе приключил с големия голф след серия контузии и четири операции на гърба. Тези хора обаче забравяха най-важното качество на Тайгър, което го направи толкова голям шампион – нестихващото желание за победа. На 14 април 2019, 11 години след последния си триумф на Мейджър турнир, 43-годишният американец се представи страхотно в последния ден на Мастърса, за да облече за пореден път прословутото зелено сако. По време на последните седем дупки общо шест голфъри водеха в класирането, но само един издържа на напрежението – Тайгър Уудс, който стигна до 15-ия си Мейджър триумф. Последвалите кадри разчувстваха милиони зрители по света – Тайгър обгърна в дълга прегръдка 10-годишния си син Чарли и 11-годишната си дъщеря Сам. 22 години по-рано, след първия си успех на Мастърс Уудс потъна в прегръдката на баща си Ърл, който почина през 2006. „Тази победа е изумителна, заради състоянието, в което бях преди. Не можех да спя. Не можех да ходя. Не можех да правя нищо. Да се завърна тук, това несъмнено е една от най-големите победи в кариерата ми“, сподели Тайгър.

Няма граници пред човешките възможности. Да пробягаш маратон за по-малко от два часа. Да изминеш 42 километра и 195 метра за един час, 59 минути и 40 секунди. Да бягаш с темпо от 2 минути и 50 секунди на километър в продължение на 42 километра (или пък 100 метра за 17.2 секунди – 422 пъти поред). Обикновен човек може да изкара с това темпо 300 до 400 метра. Но 34-годишният Елиуд Кипчоге промени представите за това какво може да постигне човешкото тяло, след като през октомври пробяга маратонската дистанция за по-малко от два часа пред погледа на над 120 хиляди зрители във Виена. Да, Кипчоге използва пейсмейкъри (и то някои от най-добрите бегачи на средни и дълги дистанции в света). Да, автомобил маркираше с каква скорост кениецът трябва да бяга, за да постигне целта си. Да, постижението му няма да вписано като световен рекорд. Но нищо не може да промени факта, че човек пробяга маратон за по-малко от два часа. Направи го за всички нас: „Искам да вдъхновя всички хора по света и те да запомнят – няма граници пред човека“.

Кралицата се сбогува със стил. Нямаше как емблемата на алпийските ски Линдзи Вон да се оттегли по по-подходящ начин от спорта. На Световното първенство в Оре, Швеция, 34-годишната американка претърпя много тежко падане в Супер-Г, пропусна всички тренировки в спускането и пет дни по-късно застана на старта, за да спечели бронзов медал в последното състезание в богатата си кариера. Това бе осми медал от Световно първенство за скоростната кралица, а ето още малко от впечатляващата ѝ статистика: 19 сезона, 395 старта, 137 подиума, 82 победи и 20 титли от Световната купа. Броят на контузиите през годините навярно е някъде между последните две числа. Най-големият успех на Линдзи – не само постави женските ски наравно с мъжките, а дори ги направи по-популярни. За съжаление, многото травми ѝ попречиха да реализира една последна своя мечта – да участва в старт от Световната купа при мъжете. /БГНЕС

----------------------------------------

Радослав Петкашев е редактор в Спортния отдел на БГНЕС.