Целта за присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС до 2030 г. би могла да бъде добре дошла за процеса на присъединяване на Босна и Херцеговина към ЕС, но проблемът с конституционните промени и липсата на политически консенсус, необходим за предприемане на по-нататъшни стъпки към започване на преговори с ЕС, може да попречи на тази амбиции, съобщава „European Western Balkans“.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел настоява за ускоряване на сроковете за присъединяване на страните кандидатки към ЕС. "Разширяването вече не е мечта", заяви той на стратегическия форум в Блед, Словения, където се събраха лидери от региона. Според Мишел е време да се върви напред.
"Все още има много работа за вършене. Тя ще бъде трудна. Вярвам, че до 2030 г. трябва да сме готови - и от двете страни - да се разширим", каза Мишел и добави, че разширяването все още е и ще остане процес, основан на заслугите, което означава изпълнение на критериите за върховенство на закона, прилагане на европейските икономически стандарти и съгласуване с Брюксел по отношение на външната политика.
Пет държави от Западните Балкани имат статут на кандидатки, но процесът на присъединяване е в застой от няколко години. Една от тях е Босна и Херцеговина. След руската агресия през декември 2022 г. ЕС предостави статут на кандидати на Молдова и Украйна, както и на Босна и Херцеговина. Следващата цел за властите на Босна и Херцеговина е започването на преговорни преговори.
През октомври Европейската комисия ще публикува доклади за напредъка на Босна и Херцеговина и други държави от Западните Балкани. Според лидерите в Босна и Херцеговина те очакват положителна оценка и препоръка от Европейската комисия за започване на преговори.
Лидерите на партиите, съставляващи управляващото мнозинство на държавно ниво, постигнаха споразумение след среща в Източно Сараево на 22 август да внесат в парламентарната процедура три законопроекта, свързани с процеса на присъединяване към ЕС.
Един Дилберович, директор на Дирекцията за европейска интеграция в Босна и Херцеговина, казва, че през последните няколко месеца се забелязва, че властите в Босна и Херцеговина работят усърдно и постигат конкретни резултати.
"Бяха приети няколко закона, които представляват значителни стъпки към реализирането на приоритетите. Наред с другото, беше приет Законът за изменение на Закона за Висшия съдебен и прокурорски съвет (ВСПС) - първият от четирите закона, свързани с върховенството на закона. Освен това бяха приети Закона за изменение на Закона за омбудсмана по правата на човека, Закона за свободния достъп до информация и други. Баха предприети и важни стъпки за напредъка на БиХ в областта на реформата на публичната администрация, миграцията и управлението на убежището, борбата с организираната престъпност и др.", обяснява Дилберович.
Дамир Капиджич, доцент във Факултета по политически науки в Сараево и член на Политическата консултативна група "Балканите в Европа" (BiEPAG), казва за EWB, че започването на преговори може да бъде силен стимул за сътрудничество между членовете на управляващото мнозинство в Босна и Херцеговина.
"Подобно споразумение, независимо от неговия характер и въпросите, за които се отнася, е сигнал за наличието на управляващо мнозинство, което е готово да сътрудничи и да прави отстъпки. Това може да бъде с цел започване на преговори, но също така и с друга цел. Ако има конкретни и силни стимули за такова сътрудничество, като например започването на преговори, то ще бъде по-лесно постижимо", казва Капиджич.
Изненадващо примирителни думи от страна на лидерите на политическите партии, формиращи управляващата коалиция в Босна и Херцеговина, дойдоха след месеци на взаимни обвинения в подкопаване на конституционния ред и нарушаване на коалиционните споразумения. Непосредствен повод за това бяха опитите на президента на Република Сръбска да подкопае Конституционния съд на Босна и Херцеговина и авторитета на върховния представител Кристиан Шмид чрез приемането на специални закони в парламента на РС.
Кои са основните пречки по европейския път на Босна и Херцеговина?
За да започне преговори за присъединяване към ЕС, Босна и Херцеговина трябва да изпълни 14 основни приоритета, посочени в становището на Европейската комисия от май 2019 г. относно кандидатурата ѝ за членство в ЕС. Тези приоритети обхващат области като демокрацията и функционалността на държавата, върховенството на закона, основните права и реформата на публичната администрация.
Недим Хогич, изследовател от Училището за напреднали изследвания "Сант' Анна", казва за EWB, че има две основни пречки пред европейския път на БиХ.
"Първата е липсата на консенсус сред водещите политически участници за това как да бъдат изпълнени останалите приоритети. Втората е разделението сред външните участници по отношение на това дали БиХ е готова да започне преговори и какво ниво на конституционни реформи трябва или не трябва да предприеме", смята Хогич.
Според него тези различни виждания сред вътрешните участници намират отражение и в международното пространство, което затруднява БиХ да получи ясни критерии, които да определят следващите стъпки на страната.
"Това е най-очевидно при изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека и по въпроса за държавната собственост, където има множество различни концепции, които не са хармонизирани", допълва Хогич.
Дамир Капиджич подчертава, че пречките се въртят около политическата ефективност и политическите институции.
"Не става въпрос за проблематичност на самите институции или на техните процедури за вземане на решения, а по-скоро за политическите актьори (партии, представители и т.н.), които не приемат диалога и компромиса като основни предпоставки в процеса на вземане на политически решения", смята Капичич.
За разлика от Капиджич и Хогич, директорът на Дирекцията за европейска интеграция в Босна и Херцеговина Дилберович казва, че в процеса на интеграция в ЕС предпочитат да говорят за предизвикателства, за които е необходимо да се намерят подходящи решения, а не за пречки.
"За политиката и институциите в Босна и Херцеговина в момента е от решаващо значение да продължи положителната тенденция по отношение на напредъка в изпълнението на 14-те ключови приоритета. На първо място е необходимо да се приемат Закона за съдилищата в Босна и Херцеговина, Закона за предотвратяване на конфликта на интереси на държавно ниво, както и да се финализира процеса на изготвяне и приемане на Програмата за интеграция на Босна и Херцеговина в ЕС. От съществено значение е също така да се гарантира, че всичко, което е прието, се изпълнява и прилага, тъй като това е нещо, което Европейската комисия също наблюдава и оценява", казва Дилберович.
Той подчертава, че за започване на преговори за присъединяване първото условие е постигането на конкретни резултати в изпълнението на 14 ключови приоритета, а второто - единодушно политическо решение на 27-те държави - членки на ЕС.
"От властите и институциите в Босна и Херцеговина зависи да се съсредоточат върху своята част от работата, което означава приемане и прилагане на възможно най-много конкретни разпоредби и други актове, тъй като конкретните резултати са най-добрият аргумент за преминаване към следващата фаза на процеса", заключава Дилберович. /БГНЕС
