В същото време седем руски компании в момента провеждат правителствената политика за диверсификация на своите продукти, като се стремят до 2025 г. да увеличат продажбите в гражданския сектор до 30 % от общите продажби и до 50 % до 2030 г., уточнява докладът.
Според SIPRI, сред руските компании, които значително увеличиха продажбите си през 2020 г., са Обединената авиостроителна корпорация (ОАК, ръст от 16%), Концерн Радиоелектронни технологии (KRET, ръст от 22%) и Роселектроника (39%).
Ръст на военната промишленост на Китай
Маркус Байер – експерт от Международния център по изследване на конфликтите в Бон отбеляза, че това би могло да е свързано със загубата на Русия на многогодишни големи поръчители като Китай или Индия, които през последните години разшириха собственото си военно производство.
Според SIPRI, годишният ръст на продажбите на петте китайски държавни предприятия, включени в списъка на 100-те световни лидери във военната индустрия, през 2020 г. е бил 1,9%. През тази година компаниите са реализирали продажби за общо 66,8 млрд. долара.
Според Байер, и Индия, и Китай са се възползвали от съветските военни технологии, за да развият своите отбранителна промишленост, а в областта на изграждането на самолетоносачи през последните 20 години Китай „не само настигна, но и изпревари Русия“, която през същия период не взе на въоръжение нито един нов самолетоносач.
Дали обаче намаляването на обема на износа на оръжие означава загуба на Русия на нейния военен потенциал? „Съвременната военна индустрия, свързана с огромни разходи за развитие, разбира се, се финансира не само от продукти за национална отбрана, но и до голяма степен от износ,“ подчертава Байер. Но предприятията за отбрана често се ползват и от държавна подкрепа.
„С други думи: отбранителната индустрия рядко остава сама на свободния пазар. Съответно, намаляването на износа по правило не оказва голямо влияние върху отбранителната способност и способността за демонстриране на военна сила“, обобщава експертът. /БГНЕС и Дойче Веле