По същото време медии разкриха подробности около оръжейна афера с Армения, която показа размера на корупцията и организираната престъпност в национален мащаб и предизвика дипломатическо напрежение с Азербайджан. В добавка се появи и възмущението на част от обществото от изборните резултати. В самата предизборна борба и в изборния ден са били констатирани масови нарушения и опити за фалшифициране, а всички опозиционни партии бойкотираха изборите. На фона на тази деликатна за него ситуация, президентът Вучич атакува останките от свободата в Сърбия. От края на юли сръбските власти разследват почти 40 неправителствени организации и независими медии и над 20 лица по подозрение в пране на пари и възможни връзки с терористични структури. Конкретни обвинения не се споменават публично. Сред тях са две от най-значимите неправителствени организации – Сръбският Хелзинкски комитет и Центърът за права на човека в Белград, както и разследващите журналистически мрежи „Бирн”, „Цинз” и „Крик”, които през изминалите години разкриха многобройни случаи на корупция и злоупотреба с власт на управлението на Вучич. „Александър Вучич е управленец, който изпитва неутолима жажда за повече власт и контрол”, обяснява истинските причини Ведран Джихич – виенски политолог и специалист по Западните Балкани. Той понася изключително зле всяка критика, а атаките срещу независимите неправителствени организации и журналистическите мрежи следват сценария на други автократи като Путин, Ердоган или Орбан, твърди експертът. Изданието припомня, че по времето на управлението на диктатора Слободан Милошевич, Александър Вучич е министър на информацията и през 1995 г. по време на геноцида в Сребреница заплаши от трибуната на сръбския парламент, че „за един мъртъв сърбин ще бъдат убити сто мюсюлмани”. И независимо, че досега не е изразил съжаление за своето минало, преди около 10 години той направи тактически завой към едни по-умерени позиции. В качеството си на държавен глава Вучич притежава ограничени правомощия. На практика обаче той управлява Сърбия неограничено. Властта му е подсилена и от факта, че сръбските опозиционни партии са разпокъсани, не се ползват с доверие, а някои от тях се опитват да изпреварят Вучич със своята крайно дясна политика.