Организация на евреите в България „Шалом“ призова да бъде отложена срещата-дискусия, озаглавена „Патология на едно честване“, и настоява всички заинтересовани страни да се въздържат от провокации, предаде БГНЕС.
„Организация на евреите в България „Шалом“ нееднократно в годините защитава позицията, че историята на българските евреи, особено в годините на Втората световна война, не може и не бива да бъде използвана с политически цели в съвременния обществен дебат“, се казва в позицията на „Шалом“. От там заявяват, че този период изисква задълбочен академичен анализ и приветстват инициативите от академичен характер за обсъждането му
„По тази причина ОЕБ “Шалом” счита, че дискусията, организирана на 3 април в Софийския университет е важна, но има шанс тя да бъде използвана в политически аспект в предстоящата предизборна кампания и считаме, че най-правилното нещо е тя да бъде отложена за по-късна дата“, се казва в позицията.
ОЕБ „Шалом“ подчертава, че не е организатор на тази дискусия, но значението на въпроса е изключително важно и се надяват организаторите й да се съобразят.
„Призоваваме всички заинтересовани от темата за съдбата на българските евреи в годините на Втората световна война да се въздържат от ненужни провокации“, категорични са от „Шалом“.
БГНЕС припомня, че участниците в дискусията са сред апологетите на идеята, че през Втората световна война България не е спасила българските евреи, а е извършвала държавен и системен антисемитизъм, който продължава и до днес. Срещу тези научно неиздържани твърдения стоят десетки реномирани международни автори като Фредерик Чери, Майкъл Бар-Зоар, международната еврейска общност и всички солидни историци, които поддържат тезата, че спасението на 50-те хиляди български евреи е безпрецедентен урок по хуманност в най-мрачните времена на Холокоста.
Като лектори в дискусията са посочени Румен Аврамов (икономист), Александър Везенков (историк), Иванка Гезенко (архивист), Еми Барух (журналист), Стефан Дечев (историк) и Стилиян Йотов (философ). Домакин на мероприятието е Културен център „Св. Климент Охридски“ с председател Александър Кьосев.
Стефан Дечев е известен със своята антибългарска позиция по Македонския въпрос, а Александър Динов Кьосев се прочу с това, че смята българският език за изкуствен, а македонският за книжовен. Той е близък роднина на комунистическия историк Дино Кьосев, който е сред създателите на фалшивата македонска нация по заповед на Коминтерна. Румен Аврамов е син на комунистическия дипломат и близък до Живковия режим Любен Аврамов.
Тезите на всички участници в дискусията напълно съвпадат с антибългарските тези на сръбската пропаганда, които са официална политика на властите в Скопие. В Северна Македония трагедията на депортираните от нацистка Германия евреи от Скопие, Битоля и Щип се използва, за да се създаде образ на всички българи като окупатори, нацисти, фашисти и убийци. Целта на пропагандата е чрез език на омразата да се стигматизират българите, като им се изгради субчовешки образ на абсолютното зло. По този начин, всеки който се заяви като българин, автоматично получава стигмата фашист, окупатор, убиец. Така репресивният апарат не само потиска българското самосъзнание в Северна Македония, но и оправдава всяка репресия срещу българите. Нещо повече, езикът на омразата и репресиите върху българите се глорифицират и срещат обществена подкрепа. Ключова роля в тази античовешка политика играят специалните служби и репресивният апарат в Скопие, които очевидно контролират вече не само обществото в Северна Македония, но са създали и сериозна поддръжка сред академичните среди в България. /БГНЕС
