Това заяви пред БГНЕС поетът и драматург Александър Секулов, автор на спектакъла „Времето на Вазов”, чиято премиера бе поставена в две последователни вечери на голямата сцена на Народния театър „Иван Вазов”.
„Авторите никога не знаят как е минала премиерата, особено в часовете непосредствено след нея. И както се казва, след премиера се лъже и на литър, и на килограм, но аз мисля – добре”, каза Секулов.
Идеята на драматурга да представи сюжета именно на сцена, а не в писано слово е ясна:
„Театърът остана може би единственото място, на което се събират шест-седемстотин души и със живо изкуство се търси общ смисъл. Така, че подобни въпроси на тези, които има в този спектакъл – защото в него има въпроси, няма отговори – правят театъра място, на което може да се случи подобно размишление. Обществото да търси, да формулира националната си съдба, националния си характер, отношението си към понятия родина, отечество, съдба, Бог, памет…”, каза Александър Секулов.
Спектакълът „Времето на Вазов” дава особеното усещане, че извън чисто художествената, има някаква друга мисия. „Да се надяваме, че на хората ще им е интересно. Защото първо трябва да ти е интересно, после да се замислиш, а не обратното”, каза още писателят.
Колко атрактивна и желана за познание може да бъде темата история става ясно на зрителите с началото на спектакъла. Авторът не определя по никакъв начин материята като суха.