Съратници на Левски опитали два пъти да го освободят след залавянето в Къкринското ханче

Два опита за освобождаването на Левски от негови съратници и революционери след като е заловен в Къкринското ханче, са малко известни на българската общественост. Идеята за спасяването на Апостола била на най-доверения му приятел Христо Иванов Големия, който е член на Търновския революционен комитет, а след смъртта му го оглавява.

Днес реликви и документи, свързани с последните години от живота на Апостола, могат да бъдат видени в единствения у нас музей- затвор и в Регионалния исторически музей в старата столица, предаде кореспондентът на БГНЕС.

След залавянето му в Къкринското ханче на 27 декември 1872 година, Левски е отведен в Търново заедно с Христо Цонев- Латинеца и Никола Цвятков Бакърджиев. Той е хвърлен в турския затвор в Търново и прекарва там до 31 декември, когато рано сутринта го откарват към София. През тези дни в новопостроения Конак в Търново вървят разпити за установяване на самоличността му.

„Три пъти е разпитван в сградата на турския Конак, едва на третия разпит той признава, че е Левски, тъй като вече знае, че османската власт притежава негова снимка. При разпитите знаете, че Левски не издава нито един от своите съратници, запазва в тайна името на всички членове на комитетите и споменава имена на комитетски дейци, които са извън пределите на Османската империя и няма как турската власт да посегне на техния живот!“, разказа д-р Атанаска Стамболийска, уредник в РИМ- Велико Търново. Левски вече бил разпознат и самоличността му потвърдена пред турските власти от богатия търновец Стефан Карагьозов, член на Търновския революционен комитет.

Тя допълни, че противно на разпространеното мнение, че от Ловеч до Търново Апостола е със съвсем слаба охрана, той е варден от 150 заптиета, тъй като турските власти са подозирали вече кого са заловили.

Левски е хвърлен в отделна килия и не е подлаган на инквизиции, тъй като според историците, турските власти имали голям респект към него и допускали, че един ден можело да стане лидер на България. Дори изпратили лекар- търновецът д-р Стат Антонов, който да го лекува, тъй като бил ранен в ухото в Къкрина.

Идеята за освобождаването му е на най- близкия му съратник Христо Иванов Големия, поборник и комитетски деец, който още от 1862 година сътрудничи с Апостола и е създател на Вътрешния революционен комитет, а през 1870 двамата създават Търновския революционен комитет. Подчинен е пряко на Васил Левски. След обединението на ВРО и БРЦК, получава от Васил Левски пълномощно да следи работата на шест комитета в района Русе-Търново-Стара Загора-Сливен. Участва в акции за набавяне на пари и оръжие.

Христо Иванов Големия заедно с отец Матей Преображенски са били от най-доверените му приятели в региона. Христо Иванов- Големия е с богат опит на революционер, участник в българските легии в Белград, когото Левски назначава за шеф на тайната полиция във Вътрешната революционна организация и член на Търновския революционен комитет.

„След като Христо Иванов Големия, разбира, че Левски е заловен, решава да събере дейците на търновския комитет , идеята е да се запалят факли, да се хвърлят в двора на Конака, по този начин да се предизвикат размирици и в суматохата Левски да бъде изведен”, разказа още д-р Стамболийска.

Търновските комитетски дейци обаче не се отказват и решават да направят засада с отряд, който да освободи Апостола, докато го карат към София. Тъй като турските власти пазят в пълна тайна датата и часа на извеждането на Левски от затвора и този опит се оказва неуспешен. Допълнително пък драконовската охрана по пътя на Левски към бесилото създава невъзможност да се реализира планът.

„И търновските комитетски дейци не разбират за часа на извеждането на Васил Левски. А по време на преместването му от Търновския затвор към София, преминават през прохода Арабаконак и Левски вече е ескортиран от 250 души жандармерия, конници и войници!“.

И до днес в някогашния турски затвор е съхранена килията, в която Левски прекарва 4 дни, а музеят пази двата печата с лъвче на Търновския революционен комитет, негова снимка от 1870 година и дяконския му орар.

След смъртта на Левски у членовете на Търновския революционен комитет настъпва паника и страх, но не след дълго дейността му се възобновява, разказа още Атанаска Стамболийска. Христо Иванов Големия оглавява комитета и участва и в Априлското въстание в битките при Ново село и връх Марагидик. Включва се в освобождението на Ловеч по време на Руско- турската война, след това формира Търновска доброволческа чета „Раковски-Левски“ от 500 души и е неин войвода по време на Сръбско-българската война.

След Освобождението той е депутат от Ловеч в VI-то Обикновено Народно събрание от Народно-либералната партия на Стамболов. Записва своите спомени и те са издадени. И в неговите спомени са описани двата опита за освобождаването на Васил Левски от търновския затвор. Днес Регионалният исторически музей във Велико Търново пази оригинална снимка на Васил Левски, която е подарена на търновския революционер Сава Пенев, снимката е датирана от лятото на 1870 година и е с посвещение. Музеят притежава и дяконския орар на Васил Левски- дяконската лента, която се носи единствено при богослужение, както и двата печата на БРЦК, направени са по поръчка на Левски. В центъра на Велико Търново, в парк “Дружба” се намира гробът на неговия съратник Христо Иванов Големия. /БГНЕС