Знаем за функциите на водещите институции в България и колко важни са те за нас, но обръщали ли сме внимание на личностите, чиито имена носят улиците, на които се намират нашият Парламент, Министерски съвет, Президентство и дори Конституционен съд?
Ако не, то БГНЕС реши да ви запознае по-задълбочено личностите, които стоят зад тези имена и дори си позволихме да направим съпоставка с други столици, мнозинството от които европейски, все пак Европейският съюз е нашето семейство, нали?
Сградата на Народното събрание, намираща се на „бул. Цар Освободител“, е една от първите обществени сгради, построени в следосвобожденския период, като до края на 1884 г. сградата е завършена. Проектът е възложен на виенския архитект от славянски произход - Константин Йованович, който учи в Австрия и Швейцария и проектира сградата на сръбския парламент в Белград.
Нашето Народно събрание се намира на бул. Цар Освободител, което е прозвището на Александър Николаевич Романов-император на Русия, цар на Полша и Велик княз на Финландия (1855-1891). Александър II е известен с реформите, които извършва в руското общество, стремейки се да разчупи консервативните принципи, на които се основава властването на баща му Николай I. Отмяната на крепостното право всъщност донася на Александър II и прозвището му „Цар Освободител”. Той обръща особено внимание на Източния въпрос и по-специално на засилване руското влияние на Балканите. Това е причината императорът да се реши на поредна война с Османската империя /1877-1878/, чиято война се превръща в Освободителна за България.
Страната ни си има и друга сграда, в която от скоро се коват законите за България, и това е бившият Партиен дом, намиращ се на бул. „Княз Александър Дондуков“. В непосредствена близост се намират сградите на Президентството и на Министерския съвет, образувайки т.н. „триъгълник на властта“, а когато чужденец пусне навигация, за да открие този триъгълник, то вписва името на руския офицер княз Александър Дондуков. Той е участник в Руско-турската война през 1877-1878г. и в създаването на Княжество България. По време на пребиваването по наши земи подкрепя активно всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес, съдейства за недопускане въвеждането на османски гарнизони в Източна Румелия, както и участва в работата на Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция(1879), която е наш основен закон до 1947 г.
С тези руски имена няма как да не отскочим до Москва, за да видим къде се намират техните институции и дали са последвали нашия пример да кръстят улиците си с имена на видни – например български, владетели. В историческия комплекс Московски кремъл са разположени именно и редицата важни структури за държавната власт - държавната Дума и Съвета на федерацията, правителството на Руската федерация, както и резиденцията на президента. На улиците „Охотний Ряд“ както и „Болшая Димитровка“ се намират и част от тези важни институции, но нито една от тях не носи името на виден руски (или чужд) владетел.
В нашата съседка Румъния също институциите не носят името на присъщ за държавата управник - парламентът, наричан още „Дом на народа“, се намира на улица „Извор“.
Нека да видим как стоят нещата във Виена. Сградата на австрийския парламент е създадена по проект на Теофил вон Хансен и се намира на улица „Dr. Karl Renner-Ring“. Карл Ренер е австрийски политик и юрист от Социалдемократическата работническа партия на Австрия. Той често е наричан "бащата на републиката", защото ръководи първото правителство на Република Германия - Австрия и Първата австрийска република през 1919 и 1920 г., и отново е решаващ за създаването на сегашната Втора република след падането на нацистка Германия през 1945 г., ставайки първият й президент след Втората световна война.
Брюксел, столицата на Белгия, е седалище на множество международни организации – и най-вече главните институции на ЕС - Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент. Сградата на Европейския парламент се намира на улица „ Wiertz 60“, която всъщност носи името на Antoine Wiertz - известен белгийски художник и скулптор. Приживе той се радва на подкрепата на белгийската държава, която в замяна на картините му помага в изграждането на личното му студио / дом в Брюксел (сега музей Wiertz), където художникът работи върху изкуството и писанията си като отшелник.
Австрия и Белгия отдават заслужена почит на своите държавници и творци, като кръщават централни за своите столици улици на тяхно име. В България това липсва - все още имената на руски държавници блестят в центъра на столицата ни, а това не го откриваме реципрочно в Московска Русия. /БГНЕС
