Руслан Стефанов: На българина нито му обясниха за Зеления пакт, нито за ваксината

Фокусът в енергетиката трябва да бъде преместен към домакинствата и отделния индивид. Всяко решение в този сектор трябва да се съобразява с това дали води до по-голямо благосъстояние или не на българския потребител.

Забавянето на решението за отказа от въглищната енергетика спира инвестициите. Колкото повече забавяме решението си, толкова по-големи ще бъдат загубите ни.

Българинът се страхува от Зеления пакт повече, отколкото от ваксинирането срещу COVID-19. И двата страха са абсолютно неоснователни и е необходима широка информационна кампания за тяхното преодоляване.

Това заяви в интервю за БГНЕС Руслан Стефанов, експерт в Център за изследване на демокрацията (ЦИД).

С него разговаряме за резултатите от коалиционните разговори в сектор „Енергетика“, организирани от „Продължаваме промяната, за значението и последиците за България от Зеления пакт на ЕС, който много често у нас е наричан не съвсем коректно сделка, както и за най-големият ни проблем – енергийната бедност.

„Антикорупцията ще е приоритет номер едно на това правителство, което в енергетиката би било полезно, предвид натрупаните дългове“, подчерта Руслан Стефанов.

Коментирайки дали има визия за бъдещето на отрасъл в разговорите между четирите политически формации, той отбеляза следното: „Дефиницията на визия означава съгласие върху определени приоритети. Това, което видяхме на дебатите са много идеи, които не са приоритизирани. Засега визия няма, надявам се при самото коалиционно споразумение да имаме такава“.

Зеленият пакт се нуждае от сериозно обсъждане, за да се намерят най-правилните решения.

„Това, което искаме да видим в едно бъдещо споразумение е приоритизирането на излизането от въглищата. Кога ще стане? Какви ще са технологиите, на които България ще заложи в рамките на Зеления пакт? Как ще се стигне до тях? Как ще бъдат трансформирани ключовите региони, които ще бъдат засегнати от отказа от въглища? В момента все още нямаме дата за това. Трудните решения не са взети“, каза Стефанов.

Като цяло той смята, че разговорите между партиите са били позитивни.

„Разговорът беше по-позитивен. Проблемите бяха оставени да се разрешат с широк размах, а те са натрупвани с десетилетия. България има нужда да подреди тези приоритети. Двете основни теми са енергийната сигурност и климатичният преход, а България има проблем и с двете“, категоричен е Руслан Стефанов.

ЕС ще ни помогне за извършването на екологичната революция, но ние трябва да сме готови да я извършим.

„Основното финансиране, което очакваме да вложим в нашата енергетика през следващите 10 години, ще е по линия на ЕС. Очаква се България да избере приоритети си в рамките на този Зелен пакт. Това означава да каже на първо място кога ще излезе от въглищната икономика. Едно непопулярно решение, което редица български правителства отказват да вземат. Ако не се вземе това решение, всички инвестиции за замяна на въглищата ще бъдат задържани. България изпраща сигнал – не знаем кога ще излезем, не искаме да излезем, искаме да сме в противовес на ЕС и водещата икономика Германия, която вече заяви, че до 2030 г. със сигурност ще излезе. Това е първото нещо, което България трябва да заяви “, предупреди Стефанов.

„Колкото по-рано излезем, толкова по-малко загуби ще имаме“, каза Стефанов.

Той уточни, че в момента въглищната енергетика трупа около половин милиард годишно като задължения. От там започваме да мислим как да прехвърлим средства от АЕЦ и т.н.

Диверсификацията и енергийната бедност също са сред важните приоритети, които трябва да бъдат решени.

„Тази криза е породена от липсата на газ. Тъй като Азия потребява страшно много, това води до покачване на цените, а от там се качиха и цените на всички енергоносители. България 12 години след кризата през 2009 г., когато руският газ беше спрян, все още е 100 процента зависима от него. Няма построена интерконектортна връзка и т.н.

Другият важен приоритет, който е първи и основополагащ за българските правителства, е енергийната бедност. Фокусирането остава върху големите проекти. Сегашната версия на Плана за възстановяване говори за два големи проекта, които струват 1 милиард, но отново не се взима под внимание отделното домакинство. България има най-голям брой енергийно бедни. Всяко решение в енергетиката трябва да се съобразява с това дали то води до по-голямо благосъстояние на българските потребители“, подчерта Руслан Стефанов.

Анализите на Центъра за изследване на демокрацията показват, че българите са негативно настроени към екологичните промени.

„Българските потребители са изключително скептични спрямо Зеления пакт. По-скептични отколкото към ваксините. Това означава, че много работа трябва да се свърши, за да бъдат убедени тези хора, че ще има средства за този преход, че той ще се осъществи справедливо, а няма да отиде отново в няколко големи инвестиции, а ще отиде за енергийна ефективност, за създаване на енергийни общности и т.н.“, каза анализаторът от ЦИД

Според него хората се страхуват, че зеленият преход ще доведе до увеличение на цените, но това ще стане и при построяването на нова атомна електроцентрала. „Минимум 94 евро за мегаватчас става цената при едно нова АЕЦ. Тя ще трябва да се плати през сметките на хората. Преди сме платили през дълг АЕЦ „Козлодуй“. Каквато и нова мощност да построите, инвеститорите ще иска възвръщаемост. Никой не го обяснява на хората“, заяви той и добави, че в момента слънчевата и вятърната енергия са много по-евтини у нас.

„Залагат се неща, които говорят за старите лобита. Ще правим нова газова инфраструктура, по която един ден ще минава водород, при условие, че не знаем откъде ще идва този водород, отново ли ще зависим от Русия“, посочи енергийният експерт.

„България е подписала под Зеления пакт. Сега трябва да кажем на хората кога и как искаме да го направим. От там идват всички решения. България има заделени 1,4 млрд. за въглищните региони – Стара Загора, Перник, Кюстендил. Ако не сложим дата, не можем да ги използваме. Без да имаме дати, без да имаме решения инвеститорите и домакинствата остават на тъмно. Нуждата от яснота е огромна“, предупреди Руслан Стефанов.

Според анализите на ЦИД България се нуждае от ясно дефиниране на зеления преход и какво е мястото на страната ни, енергийна ефективност и диверсификация, изразяваща се от излизане от клещите на „Газпром“, преодоляване на енергийната бедност.

„Извън всичко това има и още един голям проблем, който се забелязва от всички – добро управление на държавната енергетика. Нещо, което няма. В момента се приема, че създаденият през 2009 г. БЕХ не работи и трябва да се разформира, но не е ясно какво ще го замести и как това ще даде други резултати“, обобщи Руслан Стефанов от ЦИД. /БГНЕС