Изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВПУ) следва да допринесе за големи инвестиции, обяснява ЕК, като посочва, че се очаква това да бъде основният двигател на растежа. Предвижда се инвестициите да бъдат подкрепени и от други фондове на ЕС, съобщи „Румъния Инсайдер“.
Частното потребление, въпреки че е негативно повлияно от високата инфлация, се очаква да нарасне благодарение на увеличението на минималната работна заплата, пенсиите и заплатите в публичния сектор, както и на удължаването на тавана на цените на енергията до 2025 г.
Нетният износ се очаква да остане отрицателен поради силната валута и слабото търсене на експортните пазари.
Очаква се инфлацията да продължи да се понижава през прогнозния период, но само слабо, тъй като инфлационният натиск остава много висок в основните компоненти като услугите, неенергийните промишлени стоки и преработените храни. Средногодишната инфлация се предвижда да бъде 9,7% за 2023 г., след което да се забави до 5,5% през 2024 г. поради удължаването на срока на действие на тавана на цените на енергията, по-ниските цени на суровините и настъпването на базови ефекти.
Но разминаването между прогнозите на ЕК и националните прогнози става по-видимо, когато става въпрос за следващата година, когато ЕК очаква румънската икономика да напредне само с 3,0% - все още третото най-високо постижение в Съюза, но със значителна разлика в сравнение с прогнозирания от националното правителство темп от 4,8%. /БГНЕС