РСЕ: Дългата история на обмен на тактики между Китай и Русия за контрол на интернет и цензура

Години преди китайският лидер Си Дзинпин и руският президент Владимир Путин да обявят партньорство без ограничения, а Кремъл да започне мащабна кампания за цензура след пълномащабното си нахлуване в Украйна, Пекин и Москва са споделяли методи и тактики за наблюдение на инакомислието и контрол на интернет.

Това нарастващо сътрудничество между двете страни излиза наяве в документи и записи от срещи при закрити врата през 2017 г. и 2019 г. между служители от Администрацията за киберпространство на Китай (CAC), нейния главен интернет регулатор, и „Роскомнадзор“, правителствената агенция, натоварена с контрола на руския интернет, които са били получени от руския разследващ отдел на Радио Свободна Европа (известен като Systema) от източник, който е имал достъп до материалите. DDoSecrets, група, която публикува изтекли и хакнати документи, предоставя софтуер за търсене във файловете.

Пекин и Москва задълбочават връзките си през последното десетилетие и контролът на потока от информация онлайн е централна точка на това сътрудничество от първото пътуване на Си до Русия като лидер през 2013 г. насам. През следващите години това сътрудничество се разширява чрез редица споразумения и срещи на високо равнище в Китай и Русия между високопоставени служители, водени от обща визия за строго контролиран интернет.

Файловете дават поглед зад кулисите на някои от тези дискусии - чието съдържание не е било съобщавано преди - и предлагат прозорец към практическото ниво на сътрудничество, което се осъществява между Китай и Русия, когато става въпрос за наблюдение и ограничаване на съответните интернет мрежи.

Сред тези обсъждания, които са описани в бележки от срещи, аудиозаписи, писмен обмен и имейли, проверени от РСЕ, се вижда, че руски служители искат съвети и практическо ноу-хау от китайските си колеги по редица теми, включително как да нарушат работата на инструменти за заобикаляне като VPN и Tor. Те също така търсят начини за разбиване на криптиран интернет трафик, както и съвети от опита на Китай в регулирането на платформи за съобщения.

На свой ред китайските служители търсят руски опит в регулирането на медиите и справянето с народното недоволство.

В размяна на мнения през 2019 г. служители от CAC отправят и искания към „Роскомнадзор“ да блокира различни връзки към новинарски статии и интервюта, свързани с Китай, които според тях са "от опасен характер и вредят на обществения интерес".

В друг случай през юли 2017 г. Александър Жаров, който е ръководител на „Роскомнадзор“ до 2020 г., моли китайска делегация, водена от Рен Сианлин, тогава заместник-директор на CAC, да съдейства за организирането на посещение на руски специалисти в Китай, където те да могат да проучат работата на проекта "Златен щит" - всеобхватната система за цензура и наблюдение на интернет, която спомага за съставянето на това, което в разговорната реч е известно като "Голямата защитна стена на Китай".

Решителен период

Макар и да не е окончателно, това искане подчертава как Русия се опитва да подражава на Китай в упражняването на контрол върху народа си в ерата на социалните медии, казва Андрей Солдатов, руски разследващ журналист и съавтор на "Червената мрежа", скорошна история на опитите на Москва да контролира интернет

"2017 г. е бил ключов момент, който е решил в каква посока да се насочи руският интернет", казва Солдатов пред РСЕ. "Това е периодът, в който Русия търси как да изгради по-сложната система, която сега има, и изглежда, че руснаците са научили нещо за това как да го направят от китайците."

В продължение на години руското правителство създава технологична и правна инфраструктура, за да задуши свободата на словото онлайн. Много от тези мерки се препънаха на практика, включително неумелият опит за забрана на приложението за съобщения Telegram през 2018 г., докато други инструменти като VPN и Tor също в повечето случаи се изплъзваха на руските цензори.

Но през 2019 г. тези усилия достигнаха своя зенит, когато влезе в сила противоречив закон за "суверенен интернет", който позволи на Москва да засили контрола върху интернет в страната, като насочва уеб трафика през контролирана от държавата инфраструктура и създава национална система от имена на домейни.

Макар че много от мерките на Русия все още са далеч от тези в Китай, те продължават да бъдат по-технологични и рестриктивни - процес, който се ускори, след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г.

Зад закрити врата

Първата среща при закрити врата, от която медията РСЕ е получила записи, е на 4 юли 2017 г. в Москва, където руска делегация, водена от Жаров, се среща с китайска група, ръководена от Рен. Александър Смирнов - ръководител на отдела за връзки с обществеността на Кремъл, който следи за информационната политика от името на президента - кани Жаров на руско-китайски медиен форум, който се провежда във връзка с официалното посещение на Си.

Освен че присъства на официалната част на събитието, Смирнов казва в писмо на шефа на „Роскомнадзор“ да се срещне с CAC, за да "обменят опит в регулирането на интернет сферата". Според писмото до обсъжданията се стигнало след искане от страна на китайците.

Според документите и аудиозаписите, проучени от РСЕ, разговорите са продължили повече от два часа и в тях са участвали Жаров с двама заместници и един асистент, както и Рен и трима служители на CAC, плюс преводачи за всяка от страните.

Дискусиите бързо преминали към практически искания за експертиза, като Жаров попитал за китайските "механизми за разрешаване и контрол" на средствата за масова информация, онлайн медиите и "отделните блогъри", както и за китайския опит в регулирането на приложенията за съобщения, услугите за криптиране и VPN.

По-нататък Жаров предлага на CAC да изпрати екип от специалисти в Русия, които да проучат техническите аспекти на руската система за блокиране на онлайн съдържание, която според него се осъществява с "висока ефективност" в страната. След това шефът на „Роскомнадзор“ поиска да им бъде разрешено да изпратят екип в Китай, който да проучи работата на огромната китайска система за цензура и наблюдение на интернет, т.нар. Голяма защитна стена, тъй като "повече от 95 процента" от забраненото съдържание в Русия е "чуждестранно производство".

Китайската страна иска повече подробности за видовете информация, блокирани в Русия, и за начина, по който тя следи онлайн дискусиите и обработва личните данни. Рен иска също така конкретика и методи, с които Русия използва интернет за "формиране на положителен имидж" в страната и извън нея. Жаров отговорил, че контролът върху имиджа е извън компетенциите на „Роскомнадзор“ и че този въпрос трябва да бъде повдигнат пред администрацията на Путин.

Китайската делегация пита и за протестите, организирани от опозиционера Алексей Навални няколко месеца по-рано, през март 2017 г., които съвпадат с излизането на документален филм, описващ предполагаемата корупция на тогавашния министър-председател Дмитрий Медведев, и иска да знае какви инструменти е използвал „Роскомнадзор“, за да регулира медийното отразяване на общонационалните митинги.

"Тези обмени на високо равнище винаги са били насочени към разбиране на това какво прави другата страна в една област, къде вижда, че другата страна не успява, и какво биха могли да научат една от друга", каза пред РСЕ Андрю Смол, старши сътрудник в Германския фонд Маршал. "Цензурата в интернет е голяма част от това, защото е свързана с политическата стабилност у дома и споделеното мнение, че външни сили се намесват от чужбина."

От получените от РСЕ файлове се вижда, че „Роскомнадзор“ съставя и споделя резюме на дискусиите с ФСБ, основната руска агенция за вътрешно разузнаване. В този документ Жаров набляга на положителната нотка и призовава за ускоряване на съвместните усилия с Китай за подобряване на блокирането на информация и необходимостта от "обмен на опит на ниво технически специалисти" между двете страни.

Продължаване на задълбочаването на връзките

Срещата през 2017 г. се провежда след по-широк натиск през предходните години за задълбочаване на сътрудничеството между Пекин и Москва, когато става въпрос за наблюдение и контрол на информацията онлайн, и на нея Си и Путин подписват нови споразумения за засилено сътрудничество.

Пробивът е постигнат през април 2016 г., когато Лигата за безопасен интернет, лобистка група за цензура, финансирана от Константин Малофеев, консервативен руски олигарх, близък до Кремъл и Руската православна църква, организира конференция в Москва, на която присъства голяма китайска делегация, водена от Лу Вей, който по това време е ръководител на CAC, и Фан Бинсин, архитектът на Голямата защитна стена.

През 2016 г. Денис Давидов, изпълнителен директор на Лигата за безопасен интернет, заяви пред „Гардиън“, че сделката за провеждане на конференцията е била постигната през декември 2015 г. в Пекин.

Малофеев и Лигата за безопасен интернет бяха част от група, която настояваше за по-тясно сътрудничество, за да се научи от Китай как по-добре да укротява мрежата и да ограничава западното цифрово влияние.

След срещата през юли 2017 г. служителите от „Роскомнадзор“ и CAC продължават да се срещат и да обменят опит.

До 2019 г. Русия въведе свой собствен "суверенен закон за интернет" и Путин започна да ускорява действията за притискане на чуждестранни технологични компании като Google, Facebook и Twitter, като налагаше глоби и въвеждаше закони, които изискваха от корпорациите да държат служителите в Русия и по този начин ги излагаха на потенциален арест.

По време на срещата си в Москва през юни 2019 г. Си и Путин обявиха, че ще подобрят връзките си до "всеобхватно стратегическо партньорство", като на преден план ще бъде сътрудничеството в областта на информацията и управлението на интернет. Двамата лидери заявиха, че споделят необходимостта от "мир и сигурност в киберпространството на основата на равнопоставено участие на всички държави" и обещаха да "насърчават изграждането на глобален ред за управление на информацията и киберпространството".

Повече практическо сътрудничество

Месец по-късно Жаров и екип от „Роскомнадзор“ се срещат с китайска делегация в Москва, водена от Жуанг Жунвен, който през 2018 г. беше назначен за ръководител на CAC. Според прочетените данни и записи от срещата на 17 юли 2019 г. представителите на „Роскомнадзор“ са поискали да научат как Китай използва изкуствен интелект, за да идентифицира и блокира "забранено съдържание". Отговорът на китайската делегация не е в досиетата, но разследване на РСЕ от 2023 г. разкрива, че „Роскомнадзор“ е започнал да използва изкуствени невронни мрежи, за да следи руснаците онлайн, като по-специално търси публикации, които обиждат Путин или призовават към протести.

В рамките на Световната интернет конференция в Ужен, Китай, през октомври 2019 г. „Роскомнадзор“ и CAC подписват споразумение за сътрудничество за противодействие на разпространението на "забранена информация", а получените документи показват избрани искания от CAC през декември 2019 г. за блокиране на информация в Русия под прикритието на това споразумение. Сред тези искания, които са изложени в три отделни писма, съдържащи връзки към статии и сайтове, китайските служители са поискали да цензурират материал на китайски език на Би Би Си за китайската "тоалетна революция" - правителствена кампания, стартирала през 2015 г. за подобряване на санитарните условия в страната; публикация в блог, в която се обсъждат слухове, че Си страда от травма на гърба; и връзки в GitHub, уебсайт за разработване на софтуер, които описват начини за заобикаляне на китайската защитна стена вътре в страната.

Други искания включват началната страница на The Epoch Times, вестник, свързан с религиозното движение Фалун Гонг, което е преследвано в Китай, и връзки към профили в руския сайт за социални медии ВКонтакте. В един от случаите потребител споделя видеоклип на очевидно етническа уйгурска двойка, която танцува и който е озаглавен "Рустам и Зумрад (уйгурски рок)". Пекин стартира мащабни репресии и система за интерниране на уйгури и други мюсюлмански малцинства в Синдзян, които ООН определи като извършване на "сериозни нарушения на човешките права", а някои западни държави определиха като геноцид.

"Обхватът на тези искания е доста широк и е интересно, че той се простира отвъд класическия набор от въпроси на Пекин като Синдзян, Тайван или Тибет", казва Смол.

"Това е широкообхватен подход към управлението на имиджа и е интересно, че Пекин смята, че може да отправя такива широки искания от Русия", казва Смол. "Това е демонстрация на начина, по който тези въпроси се решават вътре в Китай, и може би намек за това накъде ще се насочи това сътрудничество /БГНЕС

------------------------------

Рийд Стендиш - кореспондент на РСЕ в Прага и автор на информационния бюлетин "Китай в Евразия". Той се фокусира върху китайската външна политика в Източна Европа и Централна Азия и е правил обширни репортажи за китайската инициатива "Един пояс, един път" и за лагерите за интерниране в Синдзян. Преди да се присъедини към РСЕ, Рийд е редактор в списание "Foreign Polic" и негов кореспондент в Москва. Писал е и за "The Atlantic" и "The Washington Post".

Материалът е публикуван в Радиио Свободна Европа.