Проф. Топалов: Левски се опитва да изведе народа от хаоса на робското безвремие

Който не разчита добре знаците на миналото, се изгубва в лабиринта на настоящето си и няма бъдеще. Това заяви проф. Кирил Топалов на възпоменателната церемония по повод 150 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски, предаде репортер на БГНЕС.

Проф. Топалов подчерта, че българското Възраждане роди забележителни личности с многостранни интереси и с огромен конкретен принос в духовното пробуждане на народа. „Левски обитава в съзнанието на своите събратя по съдба най-високото нравствено поле, в което бродят немили-недраги, с изранени нозе и души водят народа си към заветното спасение, апостолите на пробудата и свободата“, добави той и допълни, че Левски се опитва да изведе този народ от хаоса на робското безвремие и да му посочи пътя към изграждане на своя държавна институционалност.

Проф. Топалов отбеляза, че народът имаше нужда да научи няколко важни урока от Апостола:

Първо, че ако иска да бъде истински и независим, и уважаващ себе си народ, трябва да се освободи, или поне да направи достоен опит да се освободи сам.

Второ, че истински независим и уважаващ себе си народ може да живее само в държава, изградена на принципите на свободната народна воля, не монархическа, не лъжливо-народно демократична, не като придатък на чужда деспотична империя, не и като част вероятно от най-мрачния политически експеримент, който човечеството щеше да познае само малко повече от половин век след неговата смърт, а в така мечтаната и недосънувана от него чиста и свята република.

Трето, че чистата и святата република се изгражда само с чисти и свети съвести.

Четвърто, че чистата и святата държава трябва да бъде такава за всички вери и народности, които я населяват, както че и те трябва да бъдат такива към нея, защото другото е тирания.

Пето, че в истински народната държава трябва всеки да може свободно и без страх да казва кривиците му и да бъде готов да види своите.

Шесто, измяната на интересите на народа и на отечеството, трябва да се наказват най-тежко.

„Преминаването на границата между робството и свободата е най-трудната крачка в живота и на личността, и на народите", заключи той. /БГНЕС