Проф. Калин Янакиев: Българите гласуват за фенклубове

Гражданите в България трябва да разберат, че политическите избори са различни от изборите за любимец. Слави Трифонов трудно може да повтори успеха на Бойко Борисов, защото той отсъства от политическата сцена. Партиите тип „фенклубове“ се нуждаят от своята звезда. Трифонов е само изпълнител, докато Борисов, освен изпълнител, е и сценарист.

Има много прилики, но и много разлики между сегашната ситуация, създала се след парламентарните избори на 4 април, и ситуацията опреди 31 години, когато гласувахме за 7 Велико Народно събрание. Общото е, че и тогава, и днес една немалка част от хората гласуваха за края на едно доста продължително статукво. След 10 ноември 1989 г. хората се прощаваха с едно дълголетно и тоталитарно статукво. Това, с което днес почти 1 милион български граждани искат да се простят, прилича по някакъв начин на епохата на Тодор Живков. Самият премиер Бойко Борисов през последните години заприлича на Тодор Живков и като манталитет, и като евтина тарикатщина, и като хвалби, които хората започнаха да възприемат по същия начин като вятър и мъгла, както възприемаха непрекъснатите успехи на развития социализъм по времето на Живков. Хората започнаха да се прощават със същия ентусиазъм, фестивалност и насмешка с Бойко Борисов, както се прощаваха с Тодор Живков. Дотук обаче е приликата, защото ситуацията, която се създаде след 4 април е далеч по-сложна и по-различна.

Трудната промяна

През изминалите повече от 30 години българската демокрация завоюва доста неща, с доста неща си казахме сбогом. Днес обаче е трудно да се разделим със сегашното статукво, защото то има своите многобройни клиенти. Не казвам привърженици, а клиенти, защото започналата като фенклуб на Бойко Борисов партия ГЕРБ, аналогия с фенклуба на Слави Трифонов в днешно време, постепенно се превърна в една гигантска клиентела, която успя да изземе дори старата клиентела на БСП и на нейните стари кадри, поради тази причина трудно можем да се простим с нея без един решителен и масов вот.
В това отношение ситуацията пак си прилича с онази след 1989 г., защото и тогава имаше един много голям оптимизъм – прощаваме се, край, свършихме. Първите избори бяха спечелени от БСП, защото всички фестивално-прощаващи се с епохата „Тодор Живков“ по площадите не дооценяваха, че над 1 милион души в България бяха членове на БКП. Те се почувстваха застрашени от някакво срутване и се получи обратния ефект.

Борисов е сценарист, а Трифонов – само изпълнител

Слави Трифонов и „Има такъв народ“ трудно могат да повторят успеха на Борисов, защото Трифонов физически отсъства. Една партия тип „Бойко Борисов“, която възниква като фенклуб, се нуждае непременно от звездата на фенклуба. Следователно партията на Слави Трифонов трудно може да повтори този успех, тъй като той не присъства. Има и една съществена разлика и тук трябва да призная на Бойко Борисов, че той е не просто изпълнител на своята роля, той е и своят сценарист. Той е и сценарист, и изпълнител, сам си пише сценариите, фигуративно казано. Борисов е спонтанен, докато Трифонов е изпълнител, а сценаристите му стоят зад него, нямат същата популярност като него, не са тези икони какъвто е Слави Трифонов, и следователно не могат да лидират в истинския смисъл на думата.

Гласуваме за „симпатяги“, а не за месии

За разлика от много анализатори, не бих употребил думата месия за Трифонов, а една друга дума, която напоследък се набива в съзнанието ми – това е „фенклуб“. Не може в България хората да продължават да нямат ясното съзнание, че политическите избори са различни от избори за любимец. Това не са избори за подиума, а друг вид. В този смисъл не можеш да гласуваш за някой, защото е симпатяга. Това не е политически избор. Многобройни са хората, които гласуваха за Слави Трифонов, и които гласуват точно на този принцип.

Не можеш да пребориш статуквото с гласовете на статуквото

„Демократична България“ е единствената партия от тъй наречените протестни партии, както започнаха да ги наричат, която има някаква програма, която има някаква визия, говори за някакви реформи в решаващи сфери на българския политически живот. И в този смисъл тя, разбира се, не е просто партия на протеста, както редица казионни медии я определят, защото една от нейните съставляващи ДСБ е по-отдавнашна партия, отколкото партията на г-н Борисов. Така, че това е една програма за промяна на статуквото в България. Уви, тя няма тази електорална мощ в момента, за да може да осъществи подобна промяна.

Елит срещу народ

Интелектуалците се отдръпнаха от политиката не само заради манталитетна простащина, която внедри ГЕРБ, те се отдръпнаха и заради нещо, което е крайно опасно и заслужава подробен анализ. В България започнаха да проникват фашизоидни настроения. Един от ранните симптоми на фашизоидността е разделянето на елит и народ и тяхното противопоставяне, стигматизирането на елита. Елитниците, жълтопаветниците, умните и красивите – всичко това са определяния, които целят някого, когото обявяват за елит и когото заради това стигматизират, възпявайки и въздигайки някакъв митичен народ – народът е мъдър, народът е традиционен, народът е почвата и кръвта, преданието, та даже и християнските традиции започнаха да му преписват напоследък. Елитът е безроден, перверзен в днешно време, користолюбив, отдалечен от народните сетива. Така са действали при настъплението на нацизма в Германия, по същия начин общо взето действа и другият вид тоталитаризъм – комунистическият, и там народът се опоетизира, а елитът слугува някому – било на фашистите и т.н. През последните 4 години това започна да се внедрява и в България, особено с присъствието на така наречените патриотични партии в НС. /БГНЕС

----------

Проф. Калин Янакиев, философ. Анализът е направен специално за БГНЕС.