Проф. Ивайло Дичев: Политиците се състезават на пазара на внимание

Какви са властовите отношения в различните видове култури и у нас – това изследва професорът по културна антропология Ивайло Дичев в новата си книга „Културни сцени на политическото”, предаде репортер на БГНЕС.

Книгата, която бе официално представена в рамките на Пролетния базар на книгата в НДК, анализира още състоянието на публичното пространство в България, както и медийната харизма на популистите.

„Опитвам се да покажа как се променя политическото днес, под влияние на няколко процеса. От една страна продължаващото демократизиране на нашите култури, което води до това, че политиците започват да се състезават на един пазар на внимание. Сцената на медиите става все по-атрактивна. Посланията се радикализират и се превръщат в това, което наричаме популизъм. Другият сюжет аз го наричам „капана на демокрацията”. Нашите общества, искайки да мобилизират гражданска енергия, така че гражданите да участват по всякакъв начин, те стигнаха до там, че не могат да се проведат реформи и дори не може да се управлява. Те станаха неуправляеми”, разказва авторът.

Как да излезем от това? Според автора тази гражданска енергия трябва да бъде мобилизирана в позитивна посока, така че не просто да протестираме или да изразяваме недоволството си от нещо, но и да можем да участваме в процесите. „От друга страна дали не можем да обмислим ролята на новите комуникации, с които живеем днес. Всеки от нас прекарва няколко дни в хотел и веднага след това се чувства длъжен да напише мнение, да го рейтва. Имаме ли така възможност в сферата на политиката? Можем ли да рейтваме решенията на парламента? Очевидно имаме нужда от това, но как то да стане, това е големият въпрос днес”, смята проф. Дичев.

Внимание в книгата си той обръща и на медиите, които според него никога не са били носител на морален ред в обществото. „Това е било роля на църквата, на науката и т.н. Днес изпаднахме в това странно положение, в което очакваме от медиите да казват окончателните истини, с които да живеем. Не им е това ролята. Те са пазарен играч и се борят за внимание. Това свръхочакване към медиите ми се струва, че е един от проблемите. Фалшиви новини има от 19 век, откогато възниква свободната преса. Състезанието в момента няма граници. Това е нещото, което трябва да преосмислим, както с някакви законодателни инициативи, така и с малко повече образование”, разсъждава професорът.

Той е категоричен още, че децата трябва да бъдат обучавани на медийна грамотност още от ранна възраст, за да различават истината от небивалиците, които понякога се тиражират в публичното пространство. /БГНЕС