Проф. Ингрид Шикова: Докладът на ЕК е профилактичен преглед, а не лечение

„Това може да се промени с развитие в две посоки – сериозни реформи и повече комуникация в обществото. Имаме и такава бележка, че законите не се обсъждат достатъчно с обществеността. У нас има експерти, неправителствени организации, хубаво е по-широко да се обсъждат тези въпроси и да достигат до повече хора“, смята проф. Шикова. Според нея всички европейци трябва да имат сходна правна култура и да ползват сходна терминология. Причината - като се каже за върховенство на правото, всички да разбираме едно и също нещо. „Сега това сякаш не е съвсем така“, отчита преподавателят по „Европеистика“. „Нека не очакваме, че ЕК или ЕС ще ни поправи нещата, ако те не са както трябва. Ние трябва да си ги поправим. Не само да казваме дали докладът е добър или лош, а да запретнем ръкави и да се справяме с недостатъците“, препоръчва тя. Първи годишен доклад относно върховенството на закона в целия Европейския съюз „Досега имаше доклади само за България и Румъния по специалния механизъм, но постепенно се стигна до решението, че във всяка държава от ЕС трябва да се прави такъв мониторинг на върховенството на правото. Това е свързано и много силно с факта, че сега се преговаря за новия бюджет за следващите 7 години, също и за един сериозен фонд, който да възстанови икономиките. Част от страните поставят въпроса, че наистина всички трябва да са сигурни във върховенството на правото, когато се изразходват европейските средства“, пояснява проф. Шикова. Тя е категорична, че именно върховенството на закона и правото са един от най-важните принципи и основополагащи ценности на Съюза.

Докладът е профилактичен преглед, а не лечение „Ако трябва да използвам метафора, докладите са нещо като профилактичен преглед. Хората отиват на такъв преглед, за да се уверят дали всичко със здраве им е наред. И, ако има някакви проблеми, те да бъдат хванати навреме и излекувани“, обясни проф. Ингрид Шикова. Според нея именно това правят и тези доклади – сканират моментното състояние на една страна, обръщайки внимание на независимостта на съдебната система, борбата с корупцията, свободата на медиите и други важни институционални въпроси. Но, както при болните, смята проф. Шикова, ако има нещо за лекуване, в процеса трябва да участват и лекарят, и пациентът. „Да речем, че ЕК е в ролята на лекаря, който поставя диагнозата и какви са лекарствата, то пациентът също трябва да вземе участие в това лечение. Знаем, че ако пациентът не участва, лекарят не може да го спаси“, категорична е тя. Кое обаче е най-сериозното „заболяване“ на нашата държава? „При констатациите, които виждаме в доклада, в съдебната система имаме проблема с главния прокурор и неговата отчетност. Знам, че са предприети стъпки в тази насока. В областта на борбата с корупцията има законодателство, има стратегии, но те трябва да се прилагат. Законът не е достатъчен, нуждаем се от неговото добро прилагане, за да върнем у гражданите доверието в съдебната система“, коментира още преподавателят. Държавите трябва да запретнат ръкави Според експерта по въпросите на ЕС докладът е важен, защото чрез него държавите се съизмерват. Проф. Шикова акцентира и на факта, че те са изготвени в сътрудничество с отделните държави, но за да не остане просто един „книжен тигър“, държавите от Съюза трябва да запретнат ръкави и да действат, както се изрази министърът по европейските въпроси на Германия. Политиците в България сякаш четат различни доклади Проф. Ингрид Шикова оценява данните в документа като добре представени и реалистично отразяващи действителността, но дотук. Всяка държава трябва сама да се замисли какво е написано вътре и да предприеме действия. „Аз съм против това противопоставяне едни да казват, че е много хубав докладът, а другите, че не е“, смята експертът, отбелязвайки, че за страната ни има отбелязани хубави неща, свързани с по-бързото съдопроизводство в административните съдилища например. „Тези доклади трябва да бъдат обсъдени във всяка държава-членка – в правителство, парламент, в неправителствения сектор, в обществото. Заедно да се стигне до консенсус за това какви стъпки да се предприемат. Аз следях всеки доклад по Механизма за сътрудничество и проверка. След всеки такъв механизъм журналистите искат интервю, говори се една седмица и след това го забравяме. Спомням си, че преди няколко години от някое министерство казаха, че готвят „екшън план“. Какво се случи по-нататък с този план сякаш никой не следи“, отбелязва проф. Шикова. Надеждите са възложени на младото поколение „Важно е и какви кадри излизат в нашия университет. Преподавателите се стараем да създаваме добри професионалисти, които да решават делата според закона. Покойният ми баща беше адвокат и винаги повтаряше: Така е по закон! За него законът беше на най-високото стъпало. Сега обаче виждам, че не винаги се действа по този начин“, каза още преподавателят. За това и като лектор на студентите по Европеистика тя се опитва да предаде знания, но и да им помогне да изградят здрава ценностна система. По стара традиция тя кръщава всеки випуск първокурсници на името на някоя личност, допринесла за развитието на европейските ценности. Така курсът на новите студенти ще носи името на френския писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери, останал в историята с философско-поетичния разказ „Малкият принц“. /БГНЕС