Администрацията е лицето на една държава, по администрацията гражданите съдят за държавата. Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът проф. д.н. Борислав Борисов, специалист по администрация и управление. Той е преподавател в Стопанската академия в Свищов и изследовател към Научния институт икономика и политики на УНСС.
„Изследването на административния капацитет на държавната администрация е стара моя идея. Администрацията е лицето на една държава, по нея гражданите съдят за държавата. Ако тя не е добра, много често казват, че няма държава“, подчерта проф. Борисов.
Според него тя трябва постоянно да се усъвършенства, за да може да предостави на гражданите и бизнеса добро: „Гражданите на България имат право на добро управление, казваше първият омбудсман Гиньо Ганев“.
Проф. Борисов заяви, че „административният капацитет на администрацията е многостранно понятие, съдържа много компоненти, в много области тя трябва да бъде адекватна на функциите, които се предоставят от законите и стратегическите документи“.
Той заяви, че проучването включва 24 компонента на административния капацитет в най-различни области – бюджет и финанси, работа с обществени съвети, предизвикателствата и справянето с COVID - 19, публично-частните партньорства, квалификация на кадрите, системите за оценка, вътрешен контрол, устойчивото развитие и редица други области. Те оценени по отделно дават възможност да се формира един интегрален показател – индекс на административен капацитет. „Ние го наблюдаваме вече 5 години, като взимаме 2017 г. за база – 100 единици. Нататък регистрираме както прогрес, така и малък спад през 2019 г.“, обясни проф. Борисов.
Според него, администрацията работи и отговаря по-добре на външните предизвикателства, които не бяха малко през 2021 г.
„Като всяко лице понякога е малко приветливо, понякога е малко намръщено. Има области, в които се бележи определен напредък, защото бяха поставени много изисквания. Да вземем например електронното управление. През изминалата година има напредък спрямо предходни години, но това все още не е това, което гражданите искат“, заяви икономистът.
Той посочи, че администрацията се научи да работи в условията на тежката пандемията. „Това беше едно голямо предизвикателство, тъй като много служители от администрацията бяха принудени да работят от дома си в условия на ограничен достъп до системи и бази данни“, отбеляза експертът.
Той наблюдава положителни тенденции в защитата на личните данни, както и в достъпа до обществена информация, тъй като е по-улеснен и регламентиран. „Има и новости, в които се отстъпва или най-малкото няма необходимия напредък. Все още формите на публично-частното партньорство не се прилагат в нашата държава. Преди години обяснението беше, че нямаме Закон за публично-частното партньорство, след това той беше приет и въобще нямахме такива практики, защото законът поставяше изключително тежки условия за реализирането на такива форми на партньорство между администрация и бизнеса. Сега, когато законът беше отменен като непригоден, също нямаме такива случаи“, заяви проф. Борисов.
Застой има при работата със стажанти. „От една страна нямаме подготвени кадри, от друга не работим със стажанти, за да привличаме съответните млади хора“, заяви той.
Проф. Борисов посочи, че служителите от администрацията отговарят, че броят им не е адекватен на вменените им функции. „Счита се, че той е недостатъчен, което противоречи на идеята за съкращения в държавната администрация, които бяха оповестени в края на миналата година от правителството на Кирил Петков, и които също са очаквани от гражданите“, каза икономистът.
Когато става дума за държавна администрация много се говори за нейното ниво, дали не е прекалено голяма, какво правят тези служители там, не ни предоставят като количество и качество необходимите услуги. Заради това много често обществото иска да чуе, че ще има поредните съкращения в държавната администрация, каза проф. Борисов.
В нея са заети общо 98 305 души. Ако направим сравнение с другите държави от Европейския съюз и използваме модела и статистиката на Евростат, имаме 17 % заети в публичната сфера, но в администрацията са само 4,32%. Като прибавим полицията, армията, образованието и здравеопазването ще получим тези 17 %. В скандинавските държави и Франция държавният сектор е по-висок, за разлика от Германия и Нидерландия. Според икономиста трябва да гоним качество на публичните услуги, да направим структурен анализ на администрацията, за да си отговорим на какво ниво е тя и да говорим за съкращения и нови назначения.
Интегралният показател или индекс на административния капацитет за 2021 г. бележи ръст спрямо предходната 2020 година. Ако вземем 2017 г., когато е 100 единици, имаме 109, 21 единици. Т.е. капацитетът на държавната администрация се е увеличил с 9 пункт за 5 години.
„За различните администрации е различно. Министерствата и държавните агенции бележат лек спад в средната оценка на административния ангажимент. Ръст има при някои структури като специализираните териториални администрации, общинските администрации. Областите администрации също бележат лек ръст за капацитета си, но той е най-нисък за всички структури на държавната администрация“, заяви експертът.
Има общини, които не могат да бъдат адекватни на потребностите на населението от публични услуги.
„Това поставя въпроса за административната реформа в областта на териториалното деление на страната. 265 общини, може би са прекалено много. Трябва да има окрупняване, но трябва да бъде подчинено на принципа гражданите да получават по-добри публични услуги“, заяви пред БГНЕС проф. Борислав Борисов. /БГНЕС
