Посрещнахме астрономическото лято с частично слънчево затъмнение

Астрономическото лятото започва в точно определен момент. Често се споменава само на една дата – 20, 21 понякога 22 юни. Това обаче не е само деня, ами е конкретен момент в деня, който в случая е 21 юни в 0:44 ч. Това е моментът, в който Слънцето е над Тропика на рака, географска ширина 23 градуса и 26 минути за наблюдателите. Слънцето преминава точно пред Зенита по пладне. Това обясни за БГНЕС ръководителят на катедра „Астрономия“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Евгени Овчаров по повод настъпването на астрономическото лято у нас.

„Днешният ден е най-дългият в годината, в случая 15 часа и 19 минути е светлата му част. Ш Слънцето се издитга най-високо над Хоризонта. За България тази височина е около 70-71 градуса над Южния хоризонт“, обясни Овчаров.

доц. д-р Евгени Овчаров

В деня на първия летен ден имаше и частично слънчево затъмнение.

„Затъмнението е пръстеновидно. Това е много красиво явление, даже по-красиво от пълното слънчево затъмнение може би. За разлика от пълното слънчево затъмнение, в случая пръстеновидно Луната е малко по-далеч, отколкото обикновено, тя е близо до Апогей и не успява да затъмни целия слънчев диск. Около 1,2% остават незатъмнени от външната част на слънчевия диск и се наблюдава красивия пръстен, а централната част на Слънцето е затъмнена“, обясни астрономът.

Той подчерта, че това пръстеновидното затъмнение е можело да се наблюдава само от някои държави - в Централна Африка, Северна Индия и Китай.

„В България и в други обширни територии затъмнението можеше да се наблюдава като частично. В България слънчевият диск беше затъмнен малко под 5%. Цялото затъмнение протече около 1 ч. между 8 и 9 часа сутринта, максималната фаза беше в 8,35 часа“, поясни той.

От думите му стана ясно, че пълното слънчево затъмнение се случва през дълги периоди от време.

„Последното беше през 1999 г. Следващото е през 2081 г. Частични слънчеви затъмнения има сравнително по-често. Следващото подобно в България е през октомври 2022 г., когато ще бъде затъмнен 20-30% от слънчевия диск“, анонсира Овчаров и добави, че на 21 декември ще може да наблюдаваме друго уникално явление.

„Явлението, което е чакано много отдавна от любители астрономи и астрофотографи, което се случва веднъж на 20 години, е голямото съединение на Юпитер и Сатурн. Двете планети, гледани от Земята, ще бъдат много близко една до друга и ще могат да бъдат наблюдавани заедно. С невъоръжено око ще може да ги видим като две много светли точки, почти една до друга. С телескоп ще могат да бъдат видени детайли – пръстените на Сатурн, голямото червено петно на Юпитер, всичко това в един кадър“, разкри ученият.

Попитан какво се случва с дългоочакваният ремонт на Обсерваторията в Борисовата градина, той каза, че вече има развитие.

„Проектът за ремонт на Обсерваторията вече е направен и на 22 май е внесен в НИНКН. Очакваме хората в тази институция да реагират възможно най-бързо и да одобрят ремонта,у който се надявам в топлите месеци на тази година да се случи“, изрази надежда Овчаров и поясни, че по време на дейностите ще бъдат ремонтирани всички сгради както отвън, така и отвътре, намиращи се на територията на комплекса.

Очаква се на есен Обсерваторията да посреща посетителите си в новия си блясък, но това ще се случи, ако планът, който се отлага 3 години, най-накрая се реализира в определените срокове./БГНЕС