Панчугов: България е заложник на служебни правителства, които пазят имиджа на Радев

България се е превърнала в заложник на служебни правителства, които не искат да вземат решения, защото пазят имиджа на президента Румен Радев. Това заяви в интервю за БГНЕС политологът Христо Панчугов.

Той посочи, че в България от години се говори за проблемите. „Не беше необходимо служебното правителство на Румен Радев, за да си представим колко разпаднали са се държавните институции в България. То направи необходимото и цялото общество да говори за този разпад. Невъзможността на някои да преодолее тази тема, да излезе отвъд показването на разпада, показването на проблемите и да си представи ясните решения е доста притеснителен феномен също в българската политика“, каза политологът.

„Управлението на България стана заложник не толкова на това, че през последната половин година има служебни правителства. Управлението на България стана заложник на нежеланието на тези служебни правителства да вземат решения, пазейки имиджа на един или друг човек, предимно на един човек“, подчерта Панчугов.

Анализаторът посочи, че още в началото на лятото можехме да предвидим как ще се развие кризата с коронавируса. Още в началото на лятото можеше да започнем да водим разговора за икономическите мерки свързани с предстоящото влизане в сила на Енергийната сделка на ЕС, на проблемите, които са свързани с топлоцентралите работещи на въглища.

„Имате много проблеми, които, ако не са ясни от години, поне от началото на тази година можеше да бъдат предвидени. Вместо това видяхме едни правителства, които бяха фокусирани да правят предизборна кампания“, каза със съжаление Панчугов.

Той посочи две причини българските граждани да не отидат да гласуват.

„Едната причина е свързана с липсата на ясно послание, т.е. политическите формации, които участваха в тази предизборна кампания така и не успяха да произведат алтернативен модел на политиката в България. Те не успяха да кажат на българските граждани какво ще е различно след тези избори, което води до естественият извод, че по-голяма част от гражданите очакват да не може да бъде съставен кабинет отново, т.е. да няма смисъл да отидат до урните. Вече два пъти имаше възможност за политическа промяна, за стабилно управление, надежда, която не беше оправдана от тези политически играчи. Но по-големият проблем е, че липсва промяна на стратегията, липсва желанието да се излезе от тази ситуация. Една част от българските граждани не вярват, че нещо ще се промени. Това е тенденция в българското общество от последните 5 години“, каза политологът.

Втората причина българските граждани да решат да не отидат до урните са опасения, свързани с COVID кризата. Последните месеци тази криза се управлява доста несигурно, смята експертът. Имало и притеснения за начина, по който ще се реализира и машинният вот.

„Сега отново чуваме за скандали с машини, за начина, по който ще се броят бюлетините, неуредиците около изборния процес. Опасявам се, че една част от българските граждани ще решат, че това усилие просто не си струва или че е заплаха за тяхното здраве и това ще намали избирателната активност в сравнение с предишните избори“, допълни той.

Експертът изрази мнение, че на политическите проекти в България липсва въображение. Той даде пример със Слави Трифонов, който минал през всички послания, които ние чухме и от царя през 2001 г. ПП „Продължаваме промяната“ се опитват да запълнят някакъв вакуум в електоралното тяло, каза Панчугов.

„Има избиратели, които още не са решили за кого ще гласуват, не намират своето представителство в сега съществуващите политически формации и ПП „Продължаваме промяната“ се опитва да говори на тях, не защото тя ги представлява истински, просто защото се опитва да напипа посланията. Т.е. виждаме ситуацията, в която новите политически играчи са се фиксирали да кажат правилните неща на конкретни групи хора, за да ги привлекат, а не за да създадат смислен и ясен модел на политическо представителство, т.е. смислено послание за това кои са те, какво искат да постигнат в българската политика и къде си представят България в средносрочен и дългосрочен план. Конкретика по отношение на това в какво вярват определени хора е доста трудно да се намери. ПП „Продължаваме промяната“ също не казаха с кого биха управлявали, т.е. ние не знаем какъв е дневният ред, кои са стъпките, които ще доведат до едно стабилно управление и до начина, по който те си представят променена България“, каза още Панчугов.

Политологът сподели, че политическите формации изпитват неспособност или нежелание за комуникиране с българските граждани, което е съществен проблем в политическата ни сцена въобще. Според него това е една много тъжна констатация на фона на желанието на българските граждани да видят някаква ефективна промяна.

„Истинският проблем е невъзможността да се задава дневния ред, невъзможността на политиците да изразят ясно следващите стъпки, т.е. разговорът може да се води и на едно абстрактно ниво, и на ниво клишета. Българските политици не могат да дадат ясно изражение на тези клишета – да кажат „Ок, утре правим правителство с тези и тези, първото нещо, което ще направим като правителство е това и в дългосрочен план еди кое си“. Всъщност това доведе и до провал на възможността за съставяне на правителство в предишните 2 парламента. За пореден път видяхме опит на партиите да се позиционират добре на следващите избори или да излязат с по-малко щети от разговорите или в крайна сметка видяхме едно партийно его, което направи правителството заложник на самото себе си“, обясни анализаторът.

Според него единственият начин, според който бихме могли да видим работещо правителство, би бил ако някой начертае 10 стъпки на промяна, с ясен дневен ред, с необходимите за това мнозинства. Ставало въпрос за това кой е искал да види тези 10 неща реализирани.

„Клишето за това кой е промяна и кой е статукво минаваше през разделителната линия между тези, които искат промяна и онези, които са пазители на статуквото. Това, че никой вече 6 месеца не може да състави такава разделителна линия, но и да започне да търси коалиции около нея, като тук не говорим за трайна и постоянна коалиция, става дума за плаващи коалиции, които биха могли да си представят различни политики. Едни партии да подкрепят една, други партии да подкрепят друга политика, но в главата на един човек това да води към една цялостна промяна. Аз не мога да повярвам, че това е толкова сложно на този етап“, уточни Панчугов. /БГНЕС