Черешовата задушница предшества празника Петдесетница, винаги е в събота преди Петдесетница и преди Св. Дух. Преди такива големи празници, посветени на събития от живота на Господа, има задушници. Това заяви за БГНЕС отец Михаил от храм „Св. Георги Победоносец“ в село Лозен.
Както в началото на Великия пост е задушницата преди Великден, а сега преди Петдесетница е т. нар Черешова задушница, нарича се така, защото се носят череши и орехова шума на гробовете на близките ни. Шумата символизира огнените езици, паднали над светите апостоли по време на Петдесетница, когато са се събрали 50 дни след Възкресението на Христос. Тъй като Господ преди да се възнесе на небето е обещал, че ще изпрати духът на истината - Св. Дух и 10 дни след Възнесението, когато са се събрали Светите апостоли в йерусалимската гробница, тогава Св. Дух се явил във вид на огнени пламъци. Те започнали да проповядват на различни езици Светото Евангелие, макар те самите са били необразовани. Тъй като този празник тогава е съвпаднал със старозаветната Петдесетница, от цял свят тогава се събрали евреи, някои от тях били забравили еврейския език. И Светите апостоли започнали да им проповядват на техния говорим език и това е едно от доказателствата за силата и благодатта на Св. Дух, каза отец Михаил.
След като изпълнили благодатта на Св. Дух, от там започнало апостолското им служение по света.
Преизпълнени с тази невидима сила на Св. Дух този ден се смята за рождения ден на светата ни църква. На иконата са изписани Св. Апостоли заедно с Божията майка, огнени пламъци са нарисувани над главите им. И едно гълъбче, което символизира Св. Дух. Задушница е свързана именно с този празник Петдесетница. Следващия ден след Петдесетница е празник, посветен на Св. Дух, този празник в понеделник се нарича Св. Дух. А празникът Петдесетница се нарича и Св. Троица, тъй като отбелязваме именно пълнотата на Бог – неговото триединство - Бог отец, Бог син, и Св. Дух, подчерта още отец Михаил.
Ние споменаваме нашите скъпи покойници, тъй като православните християни смятаме, че животът след смъртта продължава. Вярваме, че душата отделяйки се от тялото продължава да живее, тя е вечна субстанция. Ние се молим за нашите покойници като за живи, защото според учението на Господ пред Господа всички сме живи. А самият Господ казва: Аз съм Бог на живите, а не на починалите, защото отделяйки се от тялото душата трябва да застане 40 дни след смъртта пред лицето на Бога и започва частен съд, тя отговаря за постъпките си. След този съд на душата се отрежда вечна радост в рая или вечна мъка в ада. И затова за нашите покойници се стремим да променим задгробната им съдба. Тоест те ако не са се покаяли приживе чрез молитвите на близките може да бъде променена тяхната задгробна съдба. Затова ние постоянно се молим за нашите покойници като за живи. Пред лицето на Бога няма мъртви, и живи - всички са живи, каза още отец Михаил. /БГНЕС
