"Макар че общите енергийни субсидии могат да помогнат в краткосрочен план, в по-дългосрочен план те увеличават неравенството, изострят допълнително климатичната криза и не смекчават непосредствения удар от повишаването на разходите за живот толкова, колкото целевите парични преводи", заяви авторът на доклада Джордж Грей Молина, който е и ръководител на отдела за стратегически политически ангажименти на UNDP.
"Те предлагат известно облекчение като бърза превръзка, но рискуват да причинят по-тежки щети с течение на времето", каза той.
По данни на Световната банка само пандемията от COVID-19 е довела до 50-годишен връх на дълга в развиващите се страни, който надхвърля повече от два и половина пъти приходите им.
Държавите, които са изправени пред най-драстичните последици от кризата по всички линии на бедност, са Армения и Узбекистан; Буркина Фасо, Гана, Кения, Руанда и Судан в Субсахарска Африка; Хаити в Латинска Америка; Пакистан и Шри Ланка в Южна Азия.
В Етиопия, Мали, Нигерия, Сиера Леоне, Танзания и Йемен въздействието може да бъде особено силно при най-ниските граници на бедност, докато в Албания, Киргизия, Молдова, Монголия и Таджикистан ударите могат да бъдат най-силни. /БГНЕС, Анадолска агенция
Ню Йорк / САЩ