От друга страна, изглежда, че то се опитва да поддържа паритета между долара и лирата в диапазона 13-14 турски лири, за да стимулира износа и да свие вноса. Ако тази политика успее, може да се стигне до излишък на чуждестранна валута, което е желаният резултат. В такъв случай основният структурен проблем ще бъде решен и той вече няма да вреди на Турция. Това, което прави правителството, прилича на болезнена хирургическа операция и хората страдат от нея. Правителството увеличи минималната работна заплата с 50%, за да намали болката, и това може да проработи, ако няма повече неконтролируеми увеличения на цените.
Междувременно, тъй като правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган е избрало нестандартен начин да избегне икономическата криза и да развие икономиката, има толкова много критики и обвинения, които твърдят, че теорията (и практиката) на турския президент няма да проработят. И все пак напоследък турски и чуждестранни анализатори публикуваха подкрепящи статии.
Джо Чжан от South China Morning Post заяви: "Турция избра вътрешното производство пред валутните курсове и мисля, че това е мъдър ход" и добави, че налагането на високи лихвени проценти от Международния валутен фонд (МВФ) на Тайланд, Южна Корея и Индонезия по време на валутната криза през 1997-98 г. е имало обратен ефект, което е довело до рязко свиване на икономическите дейности.
Статията на Чжан е важна, тъй като в нея се споменават неуспешни и успешни опити от миналото. С други думи, той не набляга върху теорията, а се фокусира върху практиката. Някой може да възрази, че Чжан е китаец, което го прави пристрастен, но не бива да забравяме, че Китай се превърна в суперсила с такава политика, а всички страни, които той споменава, имат добре работещи икономики.
Дали Ердоган ще успее да преведе кораба си през бурята, засега не е ясно, но възможността за вероятен успех няма да е изненадваща. /БГНЕС
--------------
Автор: Ибрахим Караташ, „Дейли Сабах“.