Нов шок за европейските пазари, скокът на цените на газа подхранва страховете от инфлация

Поредният рязък скок на цените на природния газ изглежда е сложил край на всички надежди, че битката с инфлацията в Европа ще се успокои, като сега финансовите пазари се подготвят за по-високи цени, по-бърз темп на повишаване на лихвените проценти и по-дълбок икономически спад.

Само преди няколко седмици признаците, че инфлацията в Съединените щати, които обикновено са водещи в световните икономически промени, може да достигне своя връх, повишиха стойността на акциите и понижиха разходите за държавни заеми. Инвеститорите заложиха, че сега централните банки ще обърнат по-голямо внимание на забавящите се икономики, като пикът на цикъла на повишаване на лихвените проценти наближава.

Вместо това тази седмица започна с прогнозата на американската банка Citi, че до януари инфлацията във Великобритания ще достигне почти половинвековен връх от 18,6% - прогноза, която доминираше на първите страници на британските вестници във вторник.

Това се случи в момент, когато поредното експлозивно покачване на цените на природния газ не дава признаци на забавяне, като Русия сигнализира за по-нататъшно ограничаване на износа, а европейските купувачи се борят за доставки преди зимата.

Цените на природния газ се повишиха с почти 40% през август и с близо 300% през тази година.

"Ключът е в енергията, енергията, енергията. Налице е енергийна криза - нека бъдем честни в това отношение. Цените на електроенергията са 10 пъти по-високи от нивата преди COVID - това е шок за системата", каза Томас Костерг, старши икономист в Pictet Wealth Management.

"САЩ и Европа вървят по различни пътища. Всички знаехме, че ахилесовата пета на Европа е чуждестранната енергия и сега тя плаща цената за това", каза той, визирайки зависимостта на Европа от руския газ.

Пълен обрат

Затова не е изненадващо, че настроението бързо се влоши. Световните акции загубиха 4,3% от 3-1/2-месечния връх миналия вторник, еврото се върна под 1 долар, а доходността на 10-годишните американски държавни ценни книжа отново достигна 3%. Моника Дефенд, ръководител на института Amundi, прогнозира спад на еврото до 0,96 долара до декември заради слабата икономика на Европа.

Нарастват опасенията, че централните банкери, които се събират тази седмица на симпозиума в Джаксън Хоул, подготвят почвата за по-агресивно повишаване на лихвените проценти, отколкото се очакваше досега. Без известна сигурност кога ще приключи повишаването на лихвените проценти, инвеститорите са нервни.

"Пазарът беше все по-уверен, че рецесията ще бъде доминиращата тема, че централните банки ще бъдат по-сговорчиви или по-спокойни в затягането на политиката си", каза Ричард Макгуайър, ръководител на отдела за лихвена стратегия в Rabobank. "От началото на миналата седмица това претърпя пълен обрат."

По-висока инфлация

Ако погледнем пазарните измерители на инфлационните очаквания, тази седмица краткосрочните измерители в еврозоната и Великобритания скочиха до рекордно високи стойности.

Един от дългосрочните измерители в еврозоната, наблюдавани от Европейската централна банка (ЕЦБ), се повиши до 2,24% във вторник, след като през юли спадна под целевото равнище на ЕЦБ от 2%.

Политикът на ЕЦБ Изабел Шнабел предупреди миналата седмица, че инфлационните очаквания може би се "обезсилват", което на езика на централната банка означава загуба на доверие в готовността на банката да изпълни задачата си.

Стратегът на Societe Generale Кенет Бру нарече коментарите на Шнабел "ключов момент", тъй като ръководителите на централните банки се опасяват, че инфлацията няма да намалее достатъчно бързо.

Във Великобритания подобен измерител на инфлацията се повиши до 3,82% тази седмица от 3,4% в края на юли.

Доходността на двугодишните британски държавни облигации, които се търгуват на най-високите си нива от 2008 г. насам, отбеляза най-големия си седмичен скок от 2010 г., след като данните от миналата седмица показаха, че инфлацията през юли е достигнала 10,1%. Във вторник инвеститорите залагаха, че до юни 2023 г. Английската централна банка няма да спре да повишава лихвените проценти около 4,2%. Преди отчитането на инфлацията те очакваха връх от 3,25% през март.

Пазарите в еврозоната също повишиха нивата, до които смятат, че лихвите на ЕЦБ ще достигнат своя връх през следващата година, с около 50 базисни пункта до около 2%, показват данни на Refinitiv.

Крейг Инчс, ръководител на отдел "Лихвени проценти и парични средства" в Royal London Asset Management, заяви, че повишаването на пазарно базираните измерители на инфлацията показва, че пазарите вече са съсредоточени върху "следващия кръг на инфлационно въздействие". Причините варират от сушата в Европа до газовата криза и свързаните с пандемията ограничения на доставките в Китай.

"Изглежда, че има многобройни причини, които могат да насочат към по-утвърдена, дълбока инфлация", каза той, добавяйки, че пазарите сега се питат "колко високо трябва да стигнат лихвените проценти"?

Инфлационните очаквания нарастват и в САЩ, но перспективите за Европа изглеждат много по-мрачни.

"Очакваше се инфлацията в Европа да се повиши през четвъртото тримесечие, но мащабът на повишението, пред което сме изправени сега, е ново събитие заради повторното покачване на цените на газа", каза Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg.

"Това е нов шок, който не беше предвиден преди няколко седмици." /БГНЕС и Ройтерс