Николова: Киберетиката ще влезе в Кодекса за поведението на служителите в администрацията

Предстои да бъде сформиран Съветът по киберсигурност. Първото му заседание ще е след Нова година. Следващата седмица ще бъде внесен и правилникът за работата на съвета. Негов национален координатор е Явор Колев, който в момента е директор на „Киберпрестъпления“ в ГДБОП като той ще бъде и секретар на съвета. Това каза председателят на Съвета и вицепремиер Марияна Николова, предаде репортер на БГНЕС.

Попитана какво се случва с идеята на Националната агенция по приходите, след като бяха източени личните данни на над 5 млн. българи, сигурността на информационните масиви и на чувствителната държавна инфраструктура да бъде поета от външни фирми в контекста на публично-частно партньорство, Николова каза, че на този етап нямат решение по този въпрос.

„Критичната инфраструктура е част от Националната сигурност, поради, което регулацията й е строго определена в нормативната база“, заяви тя. Марияна Николова припомни, че заради зачестилите киберинциденти е бил създаден Закон за киберсигурността, но това не е достатъчно и затова сега налагат една нова тема в сферата - киберетиката.

Николова участва в международната конференция: „Публично-частно партньорство в сферата на Киберсигурността: инвестиционни политики“, организирана от Съюза за стопанска инициатива.

„Ние трябва да сме етични в информационното общество между държавата, бизнеса и гражданите, за да можем да открием кое е доброто и кое лошото. Ежедневните атаки показват, че не е достатъчна само регулацията, а зависи и от самите нас, нашето поведение. Заради това киберетиката в информационното общество е много важна за нас. Тя ще залегне и в нормативната база в публичния сектор като Кодекса за поведението на служителите в държавната администрация“, обяви тя. Почетен гост на конференцията е генералният секретар на Европейската организация по киберсигурност (ECSO) – Луиджи Ребуфи, който заяви, че най-добрият начин за справяне с кибератаките е публично-частното партньорство.

„Взаимодействието между публичните и частните институции в България не се различава по своята същност от това в много други държави. Ние се целим да фасилитираме този процес. Взаимодействието в този сектор е много специфично и поражда много въпроси, особено от страна на публичната страна, но поради високите активи, които се съдържат в частния сектор и нуждата държавата да опази информацията такова партньорство е наложително“, коментира той и уточни, че за да може това партньорство да стане факт е необходимо институционално управление, което да постави базовите правила как да комуникират публичният и частният сектор. Ребуфи посочи, че проблемът не касае само класифицирана информация, а всяка обмяна на данни и заяви, че е изключително важно страните да комуникират помежду си и те правят именно това – дават платформа за диалог и взаимодействие. „Това е особено важно във време на кризи, защото тогава нуждата от взаимодействие между публичния и частния сектор трябва да бъде мигновено и навреме. Аспект, на който Европейската комисия също обръща внимание“, обясни той и добави, че на този етап не може да отговори дали има нужда България да направи законодателни промени в тази посока. Попитан дали са нужни промени на Европейско ниво, Ребуфи заяви, че се обсъждат редица законодателни инициативи, след които са били GDPR, Закон за киберсигурност, но сега обсъждат такива инициативи в областта на отговорността. „Кой ще бъде отговорен в случай на криза и изтичане на ценна информация“, посочи генералният секретар на Европейската организация по киберсигурност. /БГНЕС