Наргиз Гурбанова: ЕС да принуди Армения да преговаря, първият азерски газ идва в България догодина

Европейският съюз и България, които признават териториалната цялост на Азербайджан, трябва да окажат натиск върху Армения да спре своята агресивна политика. Тази политика е заплаха за целия кавказки регион, както и за важните енергийни и транспортни проекти между нашата страна и Европа. Първите количества азербайджански газ ще пристигнат в България през първото половина на 2021 г. Заедно можем да произвеждаме лекарства, които да изнасяме в трети страни. Това заяви в ексклузивно интервю за БГНЕС Нейно превъзходителство Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан у нас.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто. БГНЕС: Ваше превъзходителство, през последните дни ситуацията по границата между Азербайджан и Армения се изостри, имаше престрелки. Каква е причината за конфликта между двете страни? Наргиз Гурбанова: Конфликтът между Азербайджан и Армения възникна през 1988 г. В основата му лежат арменските териториални претенции към Азербайджан. Нагорни Карабах е анклав на територията на нашата страна, чието население около 74% са арменци, но 25% винаги са били азербайджанци. 7 района около Нагорни Карабах са територии, където винаги са живеели само азербайджанци. За съжаление, в резултат на териториалните претенции на Армения националистите, както в самата Армения, така и в Нагорно-Карабахската бивша автономна област на Азербайджан, приеха едностранна декларация за обединението на автономната област с Армения в нарушение на Конституцията на тогавашния СССР. Азербайджан не се съгласи с това. Всички институции на СССР обявиха това едностранно обединение за незаконно и в несъответствие с Конституцията. Арменските националисти не спряха до тук. Те започнаха масови депортации на азербайджанци от Република Армения, където живееха 250 хиляди души. Те бяха принудени да избягат в Азербайджан от своите домове и родни места, в които са живеели от векове. Успоредно с това започнаха широкомащабни военни действия. Към днешна дата арменската армия е завзела около 20% от територията на Азербайджан. Цялото азербайджанско население от тези територии беше изгонено. Тези хора са вътрешно преместени лица. Нанесени са огромни щети на техните домове и на азербайджанските религиозни обекти както мюсюлмански, така и християнски. Арменските въоръжени формирования и днес се намират на тези земи и ги експлоатират незаконно икономически и културно. Тази окупация не означава, че Азербайджан е загубил суверенитет върху тези територии, според международното право. Ние станахме член на ООН през 1992 г. и всички тези земи са признати от ООН и международната общност като територии, принадлежащи на Азербайджан. През 1993 г. Съветът за сигурност на ООН – най-висшият орган на световната организация, чиито резолюции са задължителни и за Армения, и за Азербайджан – прие 4 резолюции за конфликта. В тях е ясно казано, че регионът Нагорни Карабах е част от Азербайджан. В тeзи документи се съдържа искане за незабавно и безусловно изтегляне на арменските въоръжени сили от нашата територия.

БГНЕС: Арменският премиер Пашинян вече 2 години е на власт. Баку се надяваше, че с неговото идване на власт нещата ще се променят, особено от гледна точка на ситуацията в Нагорни Карабах. Дори се заговори за война. Каква е вероятността от нейното избухване? Наргиз Гурбанова: Много често не се разбира същността на конфликта. Конфликтът не е за регион Нагорни Карабах, а е армено-азербайджански нагорно-карабахски конфликт, който включва не само Нагорни Карабах, но и седемте района около него. Когато Пашинян дойде на власт имаше надежда, защото неговите предшественици Кочарян и Саркисян бяха от регион Нагорни Карабах и водеха войната срещу Азербайджан. Техните ръце бяха изцапани с кръвта на азербайджанските деца и жени, те са военни престъпници. Ние сме убедени, че те много скоро ще понесат наказание. Когато Пашинян дойде на власт азербайджанският народ се надяваше, че той ще започне преговори и ще реши конфликта. Но какво беше нашето учудване, когато научихме, че първото нещо, което Пашинян направи бе да изпрати сина си да служи на окупираните територии на Азербайджан. Пашинян заяви, че Карабах е Армения. С тези действия той още веднъж подчерта, че действията на Армения не са свързани със сядането на масата на преговорите, а със завземането на чужди земи. На 10 юли 2020 г. се проведе заседание на Съвета за сигурност на Армения. На това заседание много ясно са фиксирани целите на арменското политическо и военно ръководство: завземането на още територии. Ако по-рано се приемаше, че те могат да ни върнат тези 7 района при определени условия, сега те искат да окупират районите по съседство и те да бъдат използвани като буферни зони. Това е политика на активно възпиране, тя фигурира в тяхната военна доктрина. В момента арменските власти експлоатират незаконно териториите около регион Нагорни Карабах, които са богати на полезни изкопаеми и минерални суровини, като злато, мед, молибден и минерални води. Те също така преселват там арменски семейства от Сирия, за да променят демографския баланс. Разрушават се азербайджанските джамии. До VIII век от нашата ера на територията на Азербайджан е съществувала държавата Кавказка Албания и ние сме били християни. Затова има и много църкви, датиращи още от края на I век. В Карабах и районите около него има редица църкви от VI век. Всички тези църкви или са унищожени, или са арменизирани, или са превърнати в животински обори. Това се отнася и за нашите джамии. Председател на Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС – Азербайджан, Делегацията в Комитета за парламентарно партньорство ЕС – Армения, Парламентарният комитет за асоцииране ЕС—Грузия неотдавна направи изявление, осъждащо строителството на трети път от окупираните азербайджански земи към Армения. Ереван прави опит да промени ситуация в своя полза и да постави международната общност пред свършен факт. Има 4 резолюции на СС на ООН, в които се настоява за безусловното изтегляне на арменските окупационни войски, включително има и график за тяхното изтегляне от Азербайджан. Нашата позиция е много ясна. Ние сме привърженик на поетапното решаване на конфликта. Както е написано в документите на ООН арменската армия се изтегля, азербайджанското население се завръща както в региона Нагорни Карабах, така и в 7-те района, отварят се всички железопътни връзки и с Иран, и с Турция, активно се инвестира и се предоставя широка автономия на азербайджанското и арменски население на този регион. Териториалната цялост на Азербайджан никога не е бил предмет на преговорите. Регионът Нагорни Карабах винаги е бил и ще остане в състава на Азербайджан. Не можем да говорим за демокрация там, както говорят арменците, които неотдавна проведоха фалшиви избори на окупираните територии на Азербайджан. Режимът там е нелегитимен, създаден от Армения, която е окупиралa 20% от територията на Азербайджан и е изгонила 1 милион души, извършила е геноцида в Ходжалъ /6 февруари 1992 г./, който е най-големият геноцид в региона и преди трагедията в Сребреница. Тогава само за един ден загинаха 613 души – предимно старци, жени и деца. Не може да се говори за легитимност на режима, когато са извършени толкова големи нарушения на човешките права и беше нарушен принципът на териториалната цялост. Решението на конфликта е възможно единствено само при зачитане на териториалната цялостност на Азербайджан в съответствие със Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. и 4 резолюции на СС на ООН.

БГНЕС: Каква е ролята на двете големи съседни държави Русия и Турция в конфликта. Президентът Реджеп Ердоган изрази подкрепата си за Азербайджан? Наргиз Гурбанова: Ние сме благодарни на Турция. Изявлението на турското правителство беше във връзка с арменската провокация. Такава ясна подкрепа за нашата позиция изразиха и Украйна, Молдова, Съветът на тюркските държави – регионална организация, включваща страни от Централна Азия, Азербайджан и Турция. Русия е стратегически партньор. Имаме огромни инвестиции в южните руски региони. Руските компании участват в нашите енергийни проекти. Азербайджан е единствената държава в региона, където руският език има толкова висок статут, колкото и азербайджанският. 4 много престижни руски университета имат свои филиали в Азербайджан, има 343 училища с преподаване на руски език. Както казват нашите руски приятели азербайджанците имат най-рафинираният руски език сред нерускоговорящите. Ние разбираме загрижеността на нашите два големи съседа, но бихме желали да видим по-голям легитимен натиск върху Армения, за да седне на масата за преговорите и да покаже, че е надежден партньор в този преговорен процес. Този конфликт забавя развитието на целия кавказки регион. Армения заради своята агресивна политика, тя има претенции не само към Азербайджан, но и към други свои съседи, се самоизолира и остава в страни от големите енергийни и транспортни проекти. От тук преминават петролопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан, по който се изнася нефт за целия свят, включително ние осигуряваме 5% от „черното злато“ на ЕС. „Южният газов коридор“ - гигантски проект с дължина 3500 км. Започва от Азербайджан и преминава през редица страни. От началото на следващата година по него ще дойде и природният газ за България. Съществуват също така петролопроводът Баку-Супса в Грузия и един от стратегическите участъци от магистралния път, който ще свърже Китай с Европа. В резултат на арменската въоръжена провокация под заплаха се намират и важни и стратегически проекти с европейско значение. По тази причина е важно натискът на Европейския съюз върху Армения да продължи. Европейският парламент прие резолюция, а Съветът на външните министри на ЕС очерта контурите на приоритетите на ЕС спрямо страните от „Източното партньорство“. Там ясно беше казано, че териториалната цялост на всичките шест страни партньори е от стратегическо значение за Брюксел. В глобалната стратегия на ЕС, която беше приета преди няколко години, също е написано много ясно, че международният ред и право не трябва да се нарушават в никакъв случай. Призоваваме ЕС, включително и България, която е наш стратегически партньор и която поддържа териториалната цялост на моята страна, да окажат натиск върху Армения да прекрати провокациите си и да намери сили да седне на масата на преговорите. БГНЕС: През последните години приоритет в отношенията между България и Азербайджан е търговията с природен газ. Какви са възможностите за разширяването на това стратегическо сътрудничество? Азербайджан активно финансира у нас и редица културни обекти, като например Трапезица, с което подпомага популяризирането на нашето културно и историческо наследство. Можете ли да ни разкажете малко повече за този аспект на нашите отношения? Наргиз Гурбанова: Крайъгълният камък на нашето икономическо сътрудничество е енергийната област. Планираме първите обеми азербайджански природен газ да бъдат доставени в началото и средата на следващата година в България. „Южният газов коридор“, както и интерконекторът IGB, който е част от него, е с дължина 3500 км и е привлякъл инвестиции за около 40 милиарда долара. В нето участват 7 държави, 13 компании, голям брой финансово институции. Неотдавна моите колеги от Министерството на енергетиката на Азербайджан дадоха много подробна информация за хода на строителството на крайните участъци. Въпреки пандемията от COVID-19 строителството не беше прекратено. Последната част от „Южния газов коридор“ – Трансадриатическият газопровод /ТАП/ е завършен на почти 97%. Миналата седмица тръбата на границата между Гърция и Албания започна да се пълни с азербайджански газ. Доволни сме от изказването на нашите колеги от IGB, че въпреки забавянето заради COVID-19, работата по газопровода върви по план. Надяваме се, че в най-скоро бъдеще азербайджанският газ ще достигне до българските потребители. Тези количества, около 1 милиард куб.м., представляват около една трета от българското потребление. Това е сериозен принос в икономиката на България и осигуряването на нейната енергийна сигурност.

Що се отнася до сътрудничеството в културата. Пристигнах през февруари 2016 г., а през септември същата година България бе посетена от нашата първа лейди по покана на премиера за откриването на Трапезица във Велико Търново. Това беше много символичен момент, защото тя пристигна на 22 септември, когато България отбелязва своята Независимост. От многото проекти, които й бяха представени, нашата първа лейди избра именно този, защото той има голямо историческо значение. Знаем, че Трапезица е била духовен център, столица на Българската държава. Приносът на Азербайджан в усилването на духовността, реставрацията на паметника, който има огромно значение за българската идентичност, е особено важен за нас. Гордеем се, че успяхме да направим това. Гордея се, че такова важно посещение за откриването на този паметник съвпадна с моя мандат на посланик. Имаме много планове, въпреки COVID-19. Планирахме премиерата на балета „1001 нощ“. Заради коронавируса отложихме датите, но се надяваме, че тя ще се състои до края на годината, за което ще съобщим допълнително. Предоставихме оборудване, дезинфектанти и маски на редица български общини по време на пандемията. Искам да използвам още веднъж възможността да благодаря на всички български партньори за подкрепата, която те продължават да ни оказват, въпреки сложното време.