„На разходка до луната“ с Десислава Цветанова
„На разходка до луната“ се казва първата стихосбирка на Десислава Цветанова. С нея тя прави първи крачки в писането и осъществява мечтата си, писаните през годините стихотворения да ги събере на едно място и да ги издаде в книжка. В интервю за БГНЕС тя разказва, че стихосбирката й се чете на един дъх и е посветена на всички малки и пораснали мечтатели, които въпреки предизвикателствата на живота не спират да мечтаят.
„На разходка до луната“ е едно своеобразно пътуване, в което пътуваме към самите себе си, завръщане към самите нас, към най-съкровените ни мечти, които всеки от нас има и някъде там е скрил вътре в себе си. Надявам се с тази книжка хората да повярват в себе си и в техните мечти и ако са забравили да мечтаят да се поспрат, да се изтупат и да се завърнат към тези си мечти, защото без мечти сме загубени“, твърди Цветанова, която работи в сферата на IT сектора.
Въпреки различните занимания през деня й тя споделя, че от дете обича да пише, поезията й е на сърце и дори в обедните почивки на работното място пише, но само когато нещо я разтърси из основи – било то любовни трепети, гняв, страх.
„В стихосбирката говоря за много екзистенциални теми, които уж всички разбираме и ни вълнуват, пък малко време ни остава да говорим за тях. За мечтите, за страховете ни, за любовта, за приятелството, за вярата, за времето, за детството ни. Имам стихчета по всяка тема и се надявам всеки да открие своето, което да го докосне, дори имам футболно“, разкрива още тя и споделя, че мечтата й да бъде спортен журналист се реализира, но като хоби, а не като професионален път.
От думите й става ясно, че корицата също е авторска, тя е дело на половинката й Калоян Дренков, който не е професионален художник.
Цветанова коментира, че пандемията, макар и тежка, й е дала време да работи върху неща, които е отлагала във времето и да ги реализира и стихосбирката е едно от тези неща. Към този момент джобното четиво може да бъде закупено онлайн като се надява в близко време тя да се появи и на лавиците в книжарниците.
Запленен от чутото случаен минувач поиска да се сдобие със стихосбирката. Така Цветанова подари първото си копие на непознат и може би бъдещ неин почитател. /БГНЕС