МО: COVID-19 ограничи дипломацията в Черноморския регион

Към 2032 г. Българските въоръжени сили трябва да бъдат модерни, оперативно съвместими, с единна система за командване и управление в мирно време и при кризи, и да разполагат с основните приоритетни способности, адекватни на рисковете и заплахите, предвижда приетата Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2032 г.

Република България продължи да участва активно в изграждането на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО, адаптацията на Алианса към променената стратегическа среда, укрепването на сигурността в Черно море и изграждането на адаптираното предно присъствие на НАТО в региона. Запази се нивото на участие в мисии и операции на НАТО и ЕС зад граница. В изпълнение на мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност” контингенти от Въоръжените сили участваха в девет мисии и операции.

Това става ясно от публикувания от Министерството на отбраната Доклад за състоянието на въоръжените сили през 2020 г. Документът оценява състоянието на българските въоръжени сили и отчита изпълнението на поетите ангажименти в областта на отбраната.

В Министерството на отбраната успешно приключи Прегледът на отбраната, на базата на чиито резултати беше разработена новата „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2032“ (Програма 2032).

През 2020 г. продължи развитието и задълбочаването на процесите, влияещи негативно върху сигурността в глобален и регионален мащаб. Вероятността от възникване на военнополитическа криза и прерастването ѝ в продължителен конвенционален конфликт в непосредствена близост до нашите граници продължава да бъде малка. Запазва се, обаче, високият рисков потенциал от хибридни и провокативни военни действия, което увеличава изискванията към способностите на Въоръжените сили, предвид динамиката и разширяването на обхвата и спецификата на рисковете и заплахите.

Докладът констатира, че съществено влияние върху стратегическата среда на сигурност оказа пандемията от COVID-19, която показа глобалната уязвимост от разпространението на инфекциозни заболявания и последващите сериозни и дългосрочни отражения върху държавите, обществата и икономиките.

Пандемията създаде предпоставки за рязък спад на икономическите показатели в световен мащаб, благоприятства разрастването на протекционистките политики и наложи преосмисляне на зависимостта на ЕС от външни доставчици в стратегически отрасли.

Продължи комбинираното използване от държавни и недържавни субекти на класически и хибридни инструменти, което води до все по трудно идентифициране на източниците на заплахи. Хибридните атаки, тероризмът, миграционните вълни, организираната престъпност, както и кибер-престъпността се запазиха сред главните предизвикателства пред националната и съюзната сигурност.

Енергийната сигурност остана един от най-важните аспекти на глобалната среда на сигурност, а свръхпроизводството, пониженото търсене на нефт и сривът на цените на международните пазари в контекста на COVID-19, активизираха усилията на страните от ОПЕК + за стабилизиране на ситуацията. Приоритетен за ЕС и САЩ остава Южният газов коридор, включително алтернативните трасета от Източното Средиземноморие и Каспийския регион.

Категорично е мнението, че НАТО и ЕС остават главните генератори на стабилност и продължават да оказват положително влияние върху глобалната сигурност. Основно предизвикателство за Алианса беше гарантирането на транспортната, комуникационната и енергийната устойчивост на страните-членки. Инициирани бяха съвместни действия по предоставяне на стратегически превоз за медицински нужди и изграждане на логистични способности за съхранение на защитни средства, медикаменти и консумативи. Приоритетни за ЕС останаха икономическото възстановяване на държавите чрез създаване на специализиран временен фонд (част от проекта за Многогодишна финансова рамка на ЕС през периода 2021 - 2027 г.), недопускане овладяването на стратегически сектори от чуждестранни инвеститори и засилване на ролята на Съюза в сферата на сигурността (чрез финансиране на Европейския фонд за отбрана).

Пандемията значително ограничи възможностите на дипломацията за регулиране на конфликтите в Черноморския регион. Основни дестабилизиращи фактори са продължаващото противопоставяне в Източна Украйна, милитаризацията на незаконно анексирания Крим, нарушеният в полза на Руската федерация стратегически военен баланс в региона и „замразените“ конфликти в Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия. Запази се потенциалът за значително военно противопоставяне, което създава предпоставки за повишаване на регионалната нестабилност.

Стремежът на страните от Западните Балкани към европейска и евроатлантическа интеграция, което е ключов фактор за стабилността в региона. Запазват се усилията им за изпълнение на присъединителните критерии, в т.ч. за регулиране на междудържавните отношения. Показателно в този контекст е споразумението за нормализиране на икономическите отношения между Сърбия и Косово. Продължиха хибридните въздействия на външни фактори, насочени към саботиране на евроатлантическата интеграция.

Ситуацията в Афганистан продължава да бъде източник на нестабилност.

Динамиката на процесите в Близкия изток и Северна Африка се определяше главно от развитието на конфликтите в Сирия, Йемен и Либия; опитите на Иран за намеса в страните от региона и за намаляване на ангажиментите му по т.нар. ядрена сделка; дейността на терористични групировки; миграционните вълни; задълбочаването на икономическите и социалните проблеми; включително посредническата роля на САЩ за нормализиране на отношенията на Израел с арабски държави, с което се създадоха положителни перспективи за напредък по Близкоизточния мирен процес.

Основните предизвикателства пред сигурността, свързани с Китай и Корейския полуостров произтичаха от възникването и разпространението на пандемията от COVID-19 и засилването на икономическото противопоставяне между Китай и САЩ. Въвеждането на взаимни санкции рефлектира върху стабилността на международната търговия и сигурността на доставките. Същевременно, Китай продължи да развива и модернизира своите въоръжени сили и да се стреми към военна и политическа хегемония в Тихоокеанската зона, а с използването на различни икономически и политически лостове, да разшири влиянето си в Европа, Средна Азия и най-вече на Африканския континент.

С изпълнението на Програма 2020 и План 2020 Българските въоръжени сили навлязоха в качествено нов етап. Поставено беше началото на превъоръжаването и модернизацията им. Постигнато беше устойчиво увеличаване на разходите за отбрана съгласно приетия през 2018 г. “Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г.“ и беше преустановена негативната тенденция за нарастване броя на незаетите длъжности за военнослужещи.

Въз основа на Прегледа на отбраната беше разработен проект на нова, дългосрочна Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2032 г., която определя стратегическата рамка и основните параметри на отбранителната политика до 2032 г., дефинира целите, приоритетите и подходите за изграждане и поддържане на отбранителните способности на Въоръжените сили и тяхното използване.

Програмата предвижда към 2032 г. Българските въоръжени сили да бъдат модерни, оперативно съвместими, с единна система за командване и управление в мирно време и при кризи, и да разполагат с основните приоритетни способности, адекватни на рисковете и заплахите.

Преглед на отбраната от такъв мащаб и характер се прави за първи път у нас, иницииран с цел адаптиране в дългосрочен план на отбранителните способности на Въоръжените сили към предизвикателствата на променената стратегическа среда. Програма 2032 е с уникални характеристики: Това е първата реално дългосрочна програма, с обхват от 12 години, която хармонизира националното планиране на отбраната с това в НАТО и ЕС и протичащите в двата съюза процеси на стратегически размисъл.

Участието на Република България в Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС е един от приоритетите на отбранителна политика. България продължи участието си във водените от ЕС военни операции в Босна и Херцеговина, Мали, Средиземно море и Аденския залив. Тя бе активен участник в изпълнението на приоритетите, свързани с отбраната от Глобалната стратегия на ЕС за външна политика и сигурност.

Република България е част от процеса по изготвяне на нов стратегически документ - т.нар. „Стратегически компас“, който трябва да преведе приоритетите на Глобалната стратегия по външна политика и политика за сигурност на езика на отбраната и сигурността и така да повиши способността на Съюза да се справя с предизвикателствата на стратегическата среда.

В светлината на задълбочаване на взаимоотношенията между ЕС и НАТО, България продължи да изразява виждането си, че двете организации трябва да работят заедно, като се допълват и използват в максимална степен своите предимства. НАТО остава основният гарант за сигурността на страната ни и на Европа, а постигането на стратегическа автономност на ЕС е възможно единствено в тясно сътрудничество с Алианса.

НАТО остава главния стълб на колективната отбрана. Алиансът запазва ключовата си роля в архитектурата на европейската сигурност и продължава да бъде гарант за сигурността и териториалната цялост на своите членове.

Приоритетите в дейността на Министерството на отбраната бяха съсредоточени върху запазване на приноса ни към колективната отбрана и възпиране в пандемичната обстановка, постигането на балансирано присъствие на Алианса на Източния му фланг и в региона на Черно море, и изпълнението на ангажимента за инвестиции в отбраната от Срещата на върха в Уелс през 2014 г.

Регионът на Черно море продължи да бъде във фокуса на Алианса и неговите партньори. Особено важно за страната ни е решението за разработване на параметрите на адаптирано предно присъствие в югоизточната част на Алианса. Тук се включват изграждането на многонационална бригада в Румъния и мерките за усилване на военноморското и военновъздушно присъствие на НАТО в региона чрез планирано провеждане на учения и тренировки. Част от тези мерки е и повишаването на ситуационната осведоменост, чрез изграждането на регионален военноморски координационен център на НАТО, който страната ни е заявила намерение да домакинства.

Важни за Черноморския регион и страната ни са и мерките с отбранителен характер за гарантиране на сигурността, които засягат цялата зона на отговорност на Алианса. Ключово място в тях има усилването на охраната на въздушното пространство по Източния фланг на НАТО в рамките на Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана.

Киберсигурността е ключов елемент на националната сигурност, а кибер пространството се разглежда като пети домейн за провеждане на операции срещу националните интереси, териториалната цялост на суверенни държави, правата и свободите на гражданите. Увеличаването на рисковете и заплахите в средата на сигурност и в частност в киберпространството създават условия за нарастване на уязвимостите на критични военни комуникационни и информационни системи и системите за командване и управление на Въоръжените сили. Всичко това изисква придобиване на капацитет и способности за киберотбрана, адекватни на съвременните предизвикателства.

Назначен беше първият български офицер в Центъра за компетентност на НАТО в областта на киберотбраната в Талин, Естония, което допринесе за повишаване на експертния капацитет по планиране и провеждане на операции в киберпространството и прилагане на съвременни методи за защита. /БГНЕС