В същото време американските политици също стават все по-разочаровани от Анкара, включително заради сделката ѝ с правителството на Либия, базирано в Триполи. Те обаче се държат сдържано, тъй като не искат да виждат страна с размерите на Турция, с важното си географско местоположение, отдалечаваща се от Запада и превръщайки се в „нов Пакистан“.
Основният извод на дипломатическия фронт от срещата във вторник е, че въпреки притесненията на Държавния департамент относно турските ходове в Либия и в изключителната икономическа зона на Кипър и въпреки критичните за Турция реакции и резолюции, приети от Конгреса, Тръмп все още е силен привърженик на Ердоган. И това е опция, която Гърция трябва да разгледа сериозно, когато прави плановете си за бъдеще.
Въпреки това твърденията на опозицията, че срещата е била пълно фиаско, не са оправдани. Тръмп не отхвърли Мицотакис в личен план. Вместо това той сякаш не се съгласи с него в съответствие с възраженията на Гърция относно Турция. Предвид сроковете и кризата с Иран, Мицотакис не може да бъде обвинен, че не се възползва изцяло от забележките на Овалния кабинет, тъй като американският президент, естествено, беше бомбардиран и трябваше да отговори на толкова много въпроси, свързани с Иран и неговия импийчмънт. /БГНЕС ---------- Том Елис, в. „Катимерини“.