Мери Матюс и спасяването на македонските българи

Изложбата “Балканската история на една американка: Просвета, хуманизъм и спасение по време на войни, дневника и писма на Мери Матюс от колежа „Маунт Холиуок“, показва в 22 табла историята на протестанството в Европейска Турция и по-конкретно в град Битоля, предаде репортер на БГНЕС.

„Мери Матюс има не по-малко заслуги за разпространението на знанието и протестанството по българските земи в рамките на Османската империя от всеизвестната мис Елена Стоун“. Това каза за БГНЕС Евгени Еков, консултант по архивистика на изложбата.

“Мис Мери Матюс е американка, която пристига като доброволка за разпространяване на протестанството в рамките на Османската империя в края на 19 век и остава на територията на земите населени с българи, по-точно в българския град Битоля, носещ тогава името Монастир, до 1920 г. Тя успява да създаде един американски информационен център, по същество това е училище за девойки в Монастир. Нейната цел е да го превърне в център на знанието за цялата прилежаща територия“, разказа историкът.

Мисионерската дейност на Мери Матюс съвпада с тежки времена.

„Тя успява да съхрани своето гнездо на знание и напредък по време на Балканските и Първата световна война, но тя не успява да се пребори с налагането на сърбизма, които забраняват българския език във Вардарска Македония след повторната й окупация през 1918 г.“, заяви Еков.

Изправена пред дилемата да продължи своята дейност в едни нелеки условия в рамките на Сръбско-хърватско-словенското кралство или да напусне, Мери Матюс в крайна сметка решава да напусне. Това личи от нейните писма.

Ралица Базайтова, потомка на част от спасените от мис Мери Матюс млади мъже и жени по време на Междусъюзническата и Първата световна война сподели за БГНЕС, че попадайки в Битоля преди около 5 години е знаела много малко. „Знаех за Струмица, Радовиш, градовете от които произхождат те, но знаех, че в Битоля има нещо важно. Знаех за хората от рода, но не знаех какво точно се е случило в Битоля, само бях наясно, че част от тези потомци се намират в Америка и, че те са избягали в много тежки условия”, каза тя. „Крачка по крачка заставайки пред една зазидана порта в Битоля, на която пише църква от времето на мис Стоун и така стъпка по стъпка ми се разкри цялата тази история - запазения архив, сканираните документи, към които прибавих и още снимки от моята лична колекция и те започнаха да ми говорят още повече от преди”, разказа Ралица Базайтова.

Столичаните могат да разгледат изложбата в Столична библиотека „American corner”, а Евгени Еков в момента е в преговори с Македонската патриотична организация (МПО) “Пирин” в Чикаго за показване на изложбата и пред българската диаспора в града, която наброява над 250 000 души. /БГНЕС