Макрон: Трябва да укрепим партньорствата си в Централна Азия

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че иска да "утвърди партньорството" с Казахстан в рамките на посещение за засилване на влиянието на Франция в Централна Азия, предаде АФП.

Макрон е на двудневно посещение в богатия на ресурси регион, където Русия, Китай, Турция и Европа се борят за влияние.

"Силата на нашето партньорство показва добрата стратегическа посока, която е взета, и необходимостта тя да се допълни и ускори, което е целият смисъл на това посещение", заяви Макрон на пресконференция в казахстанската столица Астана.

Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев заяви, че Франция е "ключов и надежден партньор на страната му в ЕС" и че иска да даде на партньорството им "допълнителен тласък".

Двамата лидери подписаха редица договори в различни сектори - от минералите и енергетиката до фармацевтиката и космическата индустрия.

Френският енергиен гигант EDF е в надпреварата за изграждането на първата атомна електроцентрала в Казахстан - проект, за който трябва да се вземе решение на референдум тази година.

Важна част от преговорите са критичните минерали, които са от съществено значение за технологиите за чиста енергия и с които регионът разполага в изобилие.

Ръководителят на френската уранова компания Orano, която вече има мина в Казахстан, е в делегацията на Макрон.

Франция е петият по големина чуждестранен инвеститор в Казахстан, изпреварвайки Китай, главно заради участието на енергийния гигант TotalEnergies в мащабния проект за морско петролно находище Кашаган.

Търговският оборот между Франция и Казахстан достига 5,3 млрд. евро през 2022 г., а Казахстан доставя около 40% от урана, от който се нуждае Франция.

И Казахстан, и Узбекистан се стремят към по-голяма икономическа отвореност и балансирана дипломация, въпреки че Русия остава техен основен партньор.

Посещението на Макрон има за цел да подкрепи "интереса към диверсификация на партньорствата, изразен от двете страни", заяви източник от френското президентство.

Няколко френски президенти са посещавали Казахстан след разпадането на Съветския съюз, но Макрон ще бъде първият, който ще отиде в Узбекистан от 1994 г. насам.

Въпреки декларираното желание за политическа либерализация, двете централноазиатски държави са авторитарни държави, в които протестите често са жестоко потискани.

Узбекският президент Шавкат Мирзийоев сложи край на две десетилетия изолация, наложена от неговия предшественик и бивш ментор Ислам Каримов.

На френският лидер му предстои посещение в Узбекистан, увеличавайки усилията си да постави политически и икономически отпечатък на страната си в богатия на енергия регион.

Китай е особено активен в Централна Азия със своя проект "Нов път на коприната", но Европа и Турция също проявяват все по-голям интерес.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан и турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще посетят Астана на 2-ри и 3-ти ноември, малко след Макрон.

И Казахстан, и Узбекистан се стремят към по-голяма икономическа отвореност и балансирана дипломация, въпреки че Русия остава техен основен партньор. /БГНЕС