Любомир Талев: За Димитър Талев Македония е България

Когато пише за Македония големият наш писател Димитър Талев възкликва: това е България.

Абсолютно недопустимо е през ХХI век да се фалшифицира творчеството на писателя от страна, която се стреми да стане член на европейското семейство.

Това заяви пред БГНЕС юристът и доктор по конституционно право Любомир Талев, родственик на писателя.

На 1 септември 1898 г. в град Прилеп, тогава в рамките на Османската империя, се ражда Димитър Талев, авторът на „Преспанската тетралогия“.

Талев=Прилеп

Роднинската връзка на Любомир Талев е по сватовска линия. За него той е научил от разказите на своята баба.

„Родът ни произхожда от село Локва, Прилепско. На диалект Талев означава Прилеп. Т.е. фамилията Талев означава човек, който е родом от Прилеп или Прилепско. От там е и нашето родство с писателя“, обясни той.

„Баба ми е разказвала, че писателят е гостувал на нейния свекър, дядото на баща ми. По време на тези гостувания са си говорили за Македония“, добави Любомир Талев.

„Червеният сатана“ и сърбите срещу българщината в Македония

Особено трудни за големия писател стават годините след преврата на 9 септември 1944 г. Тогава той попада под ударите на така наречената „народна власт“ заради борбата си за българска Македония.

„На младини Димитър Талев се увлича от левите идеи. Първите му разкази са на социална тематика, но доста бързо се насочва към християнството и патриотичната тематика, по-конкретно българската кауза в Македония“, каза д-р Любомир Талев.

Той припомни, че още през 20-те и 30-те години писателят се изказва много критично както към комунистическата идеология, така и за ролята на Комунистическата партия и Коминтерна по отношение на борбата в Македония. „Това негово отношение е много добре документирано и в един от моите любими романи „На завой“, откъдето е и прословутият израз, че „последният комунист ще умре в България“, каза д-р Талев.

Писателят се отнася много критично и към македонисткия комитет със седалище във Виена.

„Нарича го „Червения сатана“, обяснява как комунистите и сърбите работят заедно срещу българите“, добави д-р Любомир Талев.

Димитър Талев е част от десницата във ВМРО в качеството си на главен редактор на вестник „Македония“, един от приближените на Иван Михайлов. След затварянето на вестника от 19-майците, започва да работи във вестник „Зора“, чийто издател е един крупен български журналист от Прилеп Данаил Крапчев, убит от комунистите. Заради тази му дейност и позиции след 9 септември Димитър Талев е изключен от Съюза на българските писатели, заедно с още 29 души, сред тях са Фани Попова-Мутафова, Богдан Филов, Чавдар Мутафов, Змея Горянин, Любомир Владикин.

„Димитър Талев е арестуван и прекарва в лагери в Свети Врач, Перник, Дупница до 1945 г., когато е освободен. През 1947 г. по повод на визитата на югославския диктатор Йосип Броз Тито и по повод на актуалната тогава идея за създаване на южнославянска федерация, което на практика означава България да се включи в Югославия и да се откаже от своя суверенитет, отново е прибран. Обвиненията срещу него са, че е виден михайловист, великобългарски шовинист“, разказа Любомир Талев.

Това е много тежък период за писателя. Той прекарва много тежки месеци в лагерите Богдановдол, Куциян, развива тежка язва и е на крачка от смъртта. „Бил е принуден да яде варени зелеви кочани – диетата на концлагеристите. Непосилни за неговата физика и здраве са трудовите норми. Неговите сълагерници са му помагали да ги изпълнява. Семейството му се отказва от всички сладки храни и му ги е изпращало в буркани, надписвайки колетите като лекарства. Така е успял да оцелее“, заяви юристът.

Димитър Талев е освободен от лагерите, но изпитанията не свършват. Цялото му семейство е изселено в Луковит, поставено е в изолация и следено. Неговите книги не се издават, няма средства за нормален живот и лечение. В резултат на всичко това писателят ще отключи раково заболяване, от което ще почине по-късно през 1966 г.

С промяната през 50-те години на политиката на БКП по македонския въпрос Димитър Талев е реабилитиран, става член на СБП, народен представител. „Това не може да му да възмезди всичките години на репресии, на които е бил подложен, и които в крайна сметка съкращават живота му“, заяви Любомир Талев.

„Преспанската тетралогия“ - Opus magnum на Талев

Четирите книги – „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“, „Гласовете ви чувам“ – са останали в нашата литература с прозвището „Преспанската тетралогия“.

„Този Opus magnum на Димитър Талев има своя предшественик в периода преди 9 септември, когато той пише трилогията „Усилни години“. В нея за пръв път той се опитва да създаде едно монументално изображение на живота на българите в Македония в навечерието, по време и след разгрома на Илинденското въстание. Когато пише „Преспанската тетралогия“, след освобождението му от лагера, той е в разцвета на творческите си сили, изключителна зрялост като писател. Тя представлява мащабно описание на бита на българите в Македония от онова време, на техните борби, на тяхната непримиримост и отдаденост на българската кауза. Освен изключително майсторски изваяните образи и картини от живота на българите, тя е свидетелство както за българския характер на населението на Македония, така и за самите виждания на Талев. Тези виждания са много добре изразени в неговата публицистика преди 9 септември, когато, пишейки за Македония, той възкликва: „Тук е България“, заяви в интервю за БГНЕС д-р Любомир Талев. /БГНЕС