Шансовете следващият парламент да излъчи редовен кабинет зависят от това дали партиите са си научили уроците в настоящия. Ако е вярна старата българската поговорка: един път стомна за вода, два пъти стомна за вода, трети път на парчета – едва ли, т.е. трябва да сме песимисти. От друга страна обаче, ако са си научили уроците, ако след всичките тези пререкания и размени на нелицеприятни и щърбещи ушите епитети от неприличната част на българския език, би следвало да очакваме с малко по-умерен оптимизъм, че ще се сформира някакво мнозинство. Някакво, защото понастоящем няма перспектива то да бъде ясно. Надявам се в предизборната кампания, която ще предшества третите избори за тази година – втори извънредни, да чуем ясни приоритети, които да помогнат на гражданите да се ориентират кой с кого би могъл да управлява, тъй като мнозинства се сформират преди парламента, а не след като той се конституира.
Надявам се избори 2 в 1 да се отразят положително на избирателната активност. Изглежда, че президентът Радев се е насочил към това да спечели още на първи тур. Оттам би трябвало да прелее подкрепата си – институционална и лична към партиите, които го подкрепят, или инициативния комитет, включващ партии, които го подкрепят. Вярвам, че това доведе до по-висока избирателна активност от тази ниска, рекордна, която видяхме юли месец и ще се върнем към обичайните нива от 55 -57%, може и да ги надминем разбира се. Оттам нататък това вече е риск за класическите партии т. нар. партии, които сме свикнали да виждаме в последните десетина години, тъй като висока активност означава, че има голям шанс партии, които досега са били извън парламента да успеят да намерят представителства.
Що се отнася до това дали ще има победител още на първия тур на президентските избори, такова е желанието на президента Радев и на кандидат-президента Радев - това да се случи възможно най-бързо и възможно най-лесно, тъй като ще има умора у гражданите да отидат на балотаж. Засега това е слабо вероятно, най-малкото защото няма ясна подкрепа зад президента Радев, не виждаме някой да е застанал зад него категорично, безотказно да подкрепя неговата кандидатура, даже и БСП се разколебаха дали да го подкрепят, защото приоритетите на правителството му не били точно техните приоритети. Тук много ясно местоименията се различават. Затова е интересно доколко личностният авторитет, лидерският авторитет на президента Радев ще бъде по-голям от партийните, които ще застанат зад него. Социологията казва, че понастоящем това е възможно, но една предизборна кампания си е малко или много изненада. До голяма степен зависи кои ще бъдат другите кандидати и как партиите, които ще ги издигнат или които ще подкрепят Радев, ще конструират кампанията си. /БГНЕС
Любомир Стефанов, политолог.