Кузман Илиев: Под никаква форма не бива да се застрашава финансовата сигурност на страната
Ако не направим болезнените, отговорни политически ходове сега, ние рискуваме наистина да вкараме държавата в ликвидни предизвикателства, което за страна, която се намира във валутен борд, е изключително безотговорно и под никаква форма не бива да се застрашава финансовата сигурност на България. Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът от Съвета по икономика и публични политики (СИПП) Кузман Илиев.
Според него удължаването на действието на Бюджет 2022 е един от най-реалистичните сюжети, с което да се дадат някаква предвидимост и някакъв финансов план на държавата, на администрацията, на бизнеса и на домакинствата, което, ако трябва да погледнем чисто потребителски, означава, че пенсии и заплати ще има, които идват от публичния сектор и касаят разплащането на държавата. „Някои от увеличенията на заплатите, които се очакваше, че ще бъдат направени, да речем, за учителите, с 5 – 10%, засега най-вероятно се отлага“, коментира той, като добави, че най-важната информация, е, че все пак пари ще има за хората и се купува политически време, за да може наистина да се види накъде вървим – дали ще има правителство, дали ще се оформи коалиция, която във времето да приеме свой бюджет.
На въпроса действително ли ще бъдат изплатени по план и в срок пенсиите, Илиев отговори: „Така е действително, ще има тази актуализация с 12-ина процента. Пенсионерите по тази линия могат да са спокойно. Тук проблемът е по-скоро дългосрочно да се направи наистина стабилен финансов план на държавата и да се влезе в едни умерени нива на дефицита, тъй като това, което служебният кабинет предложи като идея, за съжаление, поставя нещата на една много опасна преговорна основа, а именно, че ние говорим само за голям дефицит, който може да бъде запълнен само с вдигане на данъците или конфискационни данъци, или покачване на ставките обратно нагоре, т.е. с данъчно-осигурително време, което допълнително да натисне нашите предприемачи.“
Икономистът подчерта, че светът влиза в ситуация на икономически спад. „Някои може да го наричат отрицателен растеж, но това е икономическа рецесия, криза, някога са го наричали депресия“, обясни той и уточни, че трябва да сме подготвени за това.
Илиев отбеляза, че в този период държавата по-скоро трябва да има бюджет, който да няма големи дефицити, тъй като в рецесия приходите като паднат, дефицитите могат да са окажат доста по-големи от предвиденото, т.е. трябва да заложим едни буфери сега, да сме по-дисциплинирани, по-консервативни, по-разумни, така че когато дойде кризата да не бъдем изненадани неприятно. По отношение на данъците при всяко положение трябва да ги задържим максимално ниски, заяви икономистът, и да не се увличаме в това да пълним дупката в хазната с вдигане на данъци. „В условия на криза е наистина много противопоказно да се вдигат данъци, тъй като именно частните инвестиции и предприемачите ще ни извадят от кризата като започнат да инвестират. Вдигнем ли им данъците, ние даваме много лош сигнал, много лош импулс за икономиката, това ще забави приходите в хазната допълнително“, отбеляза той.
На въпроса колко процента трябва да бъде бюджетният дефицит, Илиев заяви, че към момента в България не виждаме тази рецесия, която се случи в Германия официално и най-вероятно при нас тя ще дойде в края на годината. „В такива етапи на растеж на икономиката, трябва да имаш по-скоро излишъци, дори не говорим за дефицити. Аз си представям наистина едно отговорно правителство, което да направи балансиран бюджет“, обясни той и посочи, че ако сега бъде заложен 3% дефицит, в рецесия може да се окаже, че е 5 – 6%.
Икономистът смята, че трябва да се направи бюджет без дефицит, с орязване на непродуктивни разходи, с промени на закони, които ако не се променят, наистина ще се натрупат разходи. „Имайте предвид, че сега с облекчаването на инфлацията, която спада заради рецесията, в която влиза светът, няма нужда да има толкова щедри покачвания и на заплати. Наистина може да има едни промени в законите, с които тези заплати във ведомствата, които всички искат да се покачат, да бъдат с по-умерен растеж. Капиталовите разходи да са много по-целенасочени. Има проекти, които са започнати, нека да бъдат довършени. Индексацията, която се прави на тези проекти, беше правена със скромни проценти, слава богу, сега ще паднат“, отбеляза той.
Илиев е категоричен, че проектите, които са започнати, трябва да бъдат довършени, за да не се окаже, че ще загубим пари по европроекти, по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Най-големият въпрос, според икономиста, е не колко е голям бюджетът, а какво правим с него и как насочваме парите разумно, така че да довършим започнатото и наистина да не подведем с очаквания големи социални групи. „Това, което е ключово, е сега да направим разумен бюджет, с максимално нисък дефицит, ако може дори да няма, пак ви казвам, да направим бюджет без дефицит, за да можем да не подведем уязвими социални групи с очаквания за социални плащания, които държавата не може да извърши. А ако тя не може да извърши и е поела този ангажимент, за съжаление, тя може да изпадне в това, за което и министър Велкова няколко пъти обърна внимание, ликвидна криза – да нямаш пари в момента, текущо“, обясни още той.
Илиев е категоричен, че трябва да избегнем ликвидната криза и да сме много разумни, да видим къде има неефективности и навреме да ги премахнем, защото влизаме в много турбулентна среда. „Виждаме заради санкциите по отношение на вноса и износа на нефтопродукти, ние може би ще изгубим между 500 и 700 млн., понеже не можем да осъществяваме такъв тип търговска дейност. Има и едно забавяне в няколко ключови сектора“, каза още той и даде пример със строителството, където през 2020 г. имаше продукция за 23,2 млрд., през 2022 г. – за 17,2 млрд., т.е. там нетно, като махнем инфлацията, виждаме забавяне при такива структуроопределящи сектори, което означава и по-малко ДДС в хазната.
„Има доста рискове пред бюджета, затова аз приканвам политиците, когато правят собствен бюджет, да са изключително разумни и консервативни“, заключи икономистът. /БГНЕС