Ковид в Китай: Не криза, а възможност

Подобно на милиони работници мигранти, Чен Хаонан се надява да се премести в големия град и да стане брокер на недвижими имоти - нещо, което ще му гарантира бърза и сигурна печалба, за да устрои живота си в Пекин. Той идва от селските райони на Шенжен, където освен земеделие, няма нищо друго.

Икономическата криза, както и правителствените ограничения на строителите да застрояват все по-малко площи, изправя не само Хаонан, но и хиляди като него, пред гладна смърт.

Безработен, Чен намира работа чрез агенция за временно наемане в единствения сектор, който наистина се разраства в наши дни в Китай: контрол на Ковид. Така първата работа на младежа е да е служител по тестване на жителите на града при поредния локдаун в града миналата година.

Сега младежът е сред хилядите здравни работници, които пътуват из страната, участват в налагането и проследяването на контрола върху локдауните, обслужват десетки държавни изолационни отделения и провеждат масови кампании за тестване.

В последните десетилетия китайската икономика разчита основно на "пътуващите" работници - около 300 милиона души-мигранти, които се движат от град в град и работят по строителни работи и други временни проекти - строят небостъргачи, изграждат телефонни линии, строят жп линии, и др.

Заради постоянните локдауни тези работници днес са изключително натоварени, но и добре платени служители: те са вездесъщите здравни наблюдатели, облечени в бели защитни облекла – анонимни, но от съществено значение за спазването на правителствената политика при локдауни.

Въпреки скорошните огнища в провинция Джилин и в Шанхай, които заразиха стотици хиляди хора, Китай обеща да се придържа към своите политики за нулева толерантност към Ковид. Това изисква десетки хиляди работници. Сега Шанхай, град с 25 милиона жители, отново е в локдаун.

Така Чен е преместен от Шенжен към екипа служители в Шанхайския национален изложбен и конгресен център, който е превърнат в национално "Ковид-отделение" за лечение на над 15 хиляди заразени. Мъжът, обаче, е шокират от условията, при които трябва да работи.

„Спим до позитивни, в четирима в стая, в която тече дъждовна вода“, казва Чен пред местни медии. Общежитието им, точно пред експо центъра, няма течаща вода и питейна вода. Когато Чен и други работници поискали бутилирана вода, ръководителят им ги препратил да пият вода от близката река. /БГНЕС