Космос вместо отбрана за спасение на човечеството

Човечеството би имало много повече полза, ако страните по целия свят разпределят годишните си военни бюджети за изследване на Космоса, дори само за една година.

Именно за това стана въпрос на Националния фестивал за небесно наблюдение в средиземноморската турска провинция Анталия. Парите, изразходвани за космически изследвания, обикновено са по-малко от официално отчетените, особено в сравнение с разходите в други области, включително войни, отбранителни и военни технологии. Повече от 2 трилиона долара са изразходвани годишно за отбрана в световен мащаб, а само около 40 милиарда долара са отпускани за космически програми. Би било възможно да се направят още много открития, ако разходите за отбрана само за година отидат за космически изследвания, като вземем предвид например бързото развитие на технологиите за създаване на колония на Марс. Как науката да достигне и промени възприятията ни? Учените трябва да докоснат обществото. Науката става по-видима в обществото, след като изследванията на видния астроном Карл Саган дадоха старт на „научната комуникация” – практиката да се обясняват научните явления с непрофесионална терминология. Може да е трудно за учените, които имат докторска степен или са се обучавали по дадена тема, да обяснят на обществото сложните понятия. Но в крайна сметка това трябва да се направи, тъй като изследванията се финансират предимно от данъкоплатци, които трябва да бъдат информирани за какво плащат. По-специално, учените трябва да докоснат обществото по някакъв начин, не само чрез преподаване и изследвания, но и чрез социални медии, защото така по-младите поколения, които се интересуват от наука, ще се срещнат с действителните учени.

На снимката: руският космонавт Александър Скворцов

Научно-популярната област някога заемаше мястото на днешната наука. Учените биха могли да разкрият своите открития само чрез научна комуникация, като всеки може да популяризира „научно-популярна област“. Обществеността лесно може да получи по-конкретна информация чрез интернет и социалните медии, но информацията, открита в тези платформи, може да бъде и неточна. Това, което мисля, че е важно, е да се дадат на децата и младите хора умения за критично мислене и да ги направим способни да различават истинската информация от теориите на конспирацията. Освен чрез лесен достъп до информация в социалните медии, младите хора трябва да четат и книги. За уважаван автор не е лесно да напише книга, отнема месеци, дори години. По време на процеса на писане трябва да се правят широки изследвания, което прави писането на една книга дълготраен процес. Книгите позволяват на читателите да преценят информацията в социалните медии. Това, което тийнейджърите, които гледат видеото, учат, са мисли на някой друг. Но когато четат, те трябва да си представят това, което пише в книгата, така че в крайна сметка, те ще имат свои собствени мисли. Тийнейджърите също трябва да излагат виждането си към различни идеи по дадена тема, така че да го „представят като свое“. Информацията не трябва да прилича на ежедневно консумиран продукт. Когато се влага труд, тя става запомняща се и остава във времето.

Националният фестивал за небесно наблюдение Националният фестивал за наблюдение на небето в Националната астрономическа обсерватория ТЮБИТАК (националната обсерватория към Съвета за научни и технологични изследвания на Турция) посрещна любители, както и професионални астрономи на надморска височина от 2 000 метра. Освен семинари на тема космос, фестивалът е домакин и на астрономи любители, които пристигат със собствени телескопи, като посетителите задоволяват очите и мозъка си с планети и други небесни тела. /БГНЕС Умут Йълдиз, астрофизик в НАСА и телекомуникационен инженер, работещ по радиокомуникации с дълбокия космос – за „Сабах“.