Консерваторите в Хърватия спечелиха изборите, но без мнозинство

Управляващата консервативна партия в Хърватия спечели най-много места на парламентарните избори на 17 април, но не достатъчно, за да състави правителство, според почти пълните официални резултати.


Хърватската демократична общвост (ХДО) на сегашния премиер Андрей Пленкович спечели 60 места в 151-членното събрание, показват резултатите от над 90% от избирателните секции. На предишния вот през 2020 г. партията спечели 66 места. Лявоцентристка коалиция, водена от социалдемократите (СДП), спечели 42.

„ХДС спечели за трети (пореден) път убедително парламентарни избори“, каза Пленкович пред своите поддръжници в Загреб рано в четвъртък. Партията ще започне да сформира ново парламентарно мнозинство за съставяне на правителството си в четвъртък сутринта, добави той.

Лидерът на СДП Педя Гърбин призна, че резултатите не са това, което партията желае, но каза, че те "показват, че... хората искат промяна".

Националистическата дясна партия „Движение Родина“ е трета с 14 места. Анализаторите оценяват, че тя има голям комуникационен потенциал, който може да я превърне в ключов фактор при съставянето на ново правителство. Ултраконсервативната партия и зелено-лява партия спечелиха по 11 и 10 места. "Ще бъде много труден процес на преговори" за съставяне на ново правителство, каза политическият анализатор Тихомир Ципек пред Нова телевизия.

Висока избирателна активност

Избирателната активност беше 60 процента, в сравнение с 47 процента по време на вота през 2020 г. Изборите се проведоха след ожесточена кампания между Пленкович и левия популистки президент Зоран Миланович, който участва в кампанията въпреки съдебното предупреждение. Сблъсъкът дойде, когато страната от Европейския съюз се бори срещу корупцията, недостига на работна ръка, най-високата инфлация в еврозоната и незаконната миграция. Месеци наред Пленкович и неговата ХДО изглеждаха готови за лесна победа, която щеше да осигури третия му мандат като премиер.

Но в средата на март Миланович, който оглавяваше проучванията за политическа популярност, направи шокиращото съобщение, че ще предизвика Пленкович и ще стане кандидат за социалдемократите. Хърватското президентство е до голяма степен церемониална длъжност за човек без политическа принадлежност. Наричайки Пленкович „кръстник на престъпността“, 57-годишният Миланович подчерта неотдавнашното назначаване на новия главен прокурор, който е съдия с предполагаеми връзки със заподозрени в корупция. Корупцията отдавна е ахилесовата пета на ХДО. Няколко от министрите на Пленкович се оттеглиха след обвинения и борбата срещу корупцията беше ключова за кандидатурата на Хърватия за присъединяване към ЕС през 2013 г.

Проруски

Миланович агитираше из страната въпреки решението на Върховния съд на страната, че той може да участва в изборите само, ако първо се оттегли от президентския пост. Пленкович, който е премиер от 2016 г., обвини съперника си в нарушаване на конституцията, участие в реч на омразата и го нарече "страхливец", защото не е подал оставка. Премиерът подчерта ролята си в приемането на страната с 3,8 милиона население в еврозоната и Шенгенското пространство миналата година. Но със средна месечна заплата от 1240 евро (1345 долара) страната остава една от най-бедните в ЕС.

„Ситуацията със сигурността в световен мащаб никога не е била по-напрегната и по-опасна... така че трябва да имаме много отговорни хора, управляващи Хърватия през следващите четири години“, каза 54-годишният Пленкович след гласуването в Загреб. Пленкович многократно е обвинявал Миланович, че е „проруски“ поради критиките му към подкрепата на ЕС за Украйна срещу нахлуването на Москва и съпротивата на президента да обучава украински войници в Хърватия, която е член на НАТО. Миланович, който осъди кампанията на Русия в Украйна, твърди, че защитава хърватските интереси, като предотвратява страната да бъде "въвлечена във война".

ХДО управлява Хърватия през по-голямата част от периода от нейната независимост от Югославия през 1991 г., докато СДП е опората на опозицията. Миланович, който беше министър-председател от 2011 г. до 2016 г., е известен със своята пламенна реторика и ругатни срещу опонентите на ХДО, служители на ЕС и неговите критици. Мандатът му изтича през януари, но той каза, че ще се оттегли, ако СДП и нейните съюзници осигурят мнозинство за съставяне на ново правителство. /БГНЕС, АФП