Книгата “Минимум човещина” представя неизвестни досега документи за спасяването на българските евреи

Книгата „Минимум човещина. Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи“ на доц. д-р Ангел Джонев представя неговата гледна точка на събитията около спасяването на българските евреи в Кюстендил, която се основава на неизвестни досега документи, предаде репортер на БГНЕС.

“В продължение на повече от 20 години се занимавам с проблематика за спасяването на българските евреи по една прозаична причина: като уредник в Регионалния исторически музей започнахме и реализирахме къщата музей “Димитър Пешев”. Това се случи преди 20 години. В следствие на това наше усилие бяха събрани изключително много материали - документи, движими културни ценности, предмети, които бяха изложени в експозицията. Вследствие на нашите усилия бяха събрани съществено количество доказателства за кюстендилската акция за спасяването на българските евреи. Това до голяма степен ме амбицира да представя моята гледна точка по темата, и през последните няколко години се подготвях сериозно".

Това заяви в интервю пред БГНЕС доц. д-р Ангел Джонев след представянето на новата му книга.

Доц. д-р Джонев посочи, че допълнително е издирил документи, освен от централните и регионалните хранилища, също и от някои специализирани хранилища като Комисията по досиетата. “На тази база са моите изводи, свързани с кюстендилската акция за спасяване на българските евреи от началото на март 1943 г. Един акт, който има съществени последици - и в тогавашното време, и в настоящето, с отзвука, който е оставил”, обясни той.

Авторът разказа, че в Кюстендил през първите дни на март 1943 г. местните евреи се обръщат към известни свои съграждани и общественици-кюстендилци за помощ, известени за съдбата, която ги очаква - депортацията им извън пределите на Царство България. “Те разчитат на своите приятели, и отзвукът сред кюстендилската общественост идва от трима кюстендилци - Асен Сучмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов. Те формират гражданската делегация, и заедно с народния представител Петър Михалев, идват в столицата, и се обръщат към Димитър Пешев, подпредседателя на парламента. В следствие на тяхното усилие и убеждаване на група народни представители, 7 депутати застават срещу министъра на вътрешните работи Петър Габровски, и го заставят да спре депортацията на евреите на Царство България”, отбеляза той.

Историкът каза, че това са съдбоносните събития на 9 март 1943 г., когато са спасени хиляди човешки животи, и в основата се явява кюстендилската акция за спасяването на българските евреи.

“Един непреходен момент, който поставя Кюстендил на картата не само на държавата ни, но и на картата на света по своята хуманност”, категоричен е той.

Доц. д-р Джонев посочи, че неговата цел е била да открие още източници, за да бъде направен достоверен прочит на събитията, на случилото се по това време. “В повечето случаи следователите по разбираеми причини използваха спомените на участниците в тези знаменателни дни, но аз положих труд да открия още документи - някои малко известни и дори неизвестни за историческата наука”, подчерта той.

“Ако някой си мисли, че историческата дейност е скучна и се състои само в бърсане на прах, много се лъже. Историческата наука е динамична, както и музейното дело”, каза още историкът. /БГНЕС