Ключът като занаят, атрибут на спомените, любов и щастие (видео)

Тънкостите на ключарството се усвояват бавно и с търпение. Като всеки друг занаят уменията се „крадат” от по-старите. Така е направил и Ясен Василев, който е в бранша над 20 години. Иначе по професия е етнолог. В интервю за БГНЕС той разказва, че през 90-те години в София ателиетата са били 70-80, в момента над 350.

Питаме го за тънкостите на занаята, а той казва, че добрият ключар се развива с годините. „Професията дотолкова интересна, че е свързана с движение. Налага ни се често да помагаме на хората на място”.

В две десетилетната практика на Ясен се е сблъсквал с какво ли не и с всякакви клиенти. Няма обаче никога да забрави забавна случка при среща с две дами преди години в ателието.

„Понеже работя с тиха фреза, изпускат момента, в който машината прави ключа. Виждат купчето, от който съм го взел и решават, че ние ключарите сме по райони и едва ли не имаме готови ключове от всяко жилище”, разказа ключарят. Той обаче решил да се пошегува и това му коствало доста време след това да обяснява на стъписаните дами, че това е празна заготовка, обикновено парче метал докато не се нареже. Освен това, на реда на стената не пише адреси, а просто каталожен номер и цена. Въпреки това едната дама поискала да Ѝ се даде целия куп, за който ще си плати. Заплашила ключаря, че ще изпрати мъжа си. „Той обаче явно е имал по-добри технически познания от неговата половинка, така и не дошъл”, спомня си с усмивка Ясен.

Съществува мит, че на някои врати не може да се вадят дубликати. Ясен пояснява, че действително някои производители не разрешават на всички ключари да режат ключове. Това се прави с цел цените на вратите да бъдат в пъти по-скъпи, а на клиентите да се обяснява, че техните продукти са максимално защитени. Не им се казва обаче на хората, че ако трябва да извадят няколко ключа, ще им се наложи да платят на цени в пъти над нормалните.

Докато работи Ясен казва, че разсъждава за ролята на ключа в различен аспект. Освен като парче сплав, който пази жилището ни, като средство за изкарване на прехрана, с годините предметът се превръща в атрибут на спомените. „За много хора, сред които и за мен, е символ на щастието. Приемат ключа за отваряне на житейски врати”.

Има обаче ключове, които не могат да отключат някои брави,по същия начин както и в живота. Не всеки ключ отваря всяка врата. С нашата работа такъв е и паралелът в живота.

В практиката е имало случаи Ясен да връща клиенти. „Имал съм възможност да свърша работа, но воден от инстинкта си съм отказвал, защото имам усещането, че клиентът не е воден от някои морални, човешки и законови норми”.

Много често ключарят е търсен и за съвет. Винаги е казвал на клиентите, че ако искат да са по-добре защитени да слагат по няколко ключалки, задължително да не са на една и съща фирма и да се заключват на различен принцип.

По отношение на цените на дубликатите – варират между 2 и няколко стотин лева. Има ключове на автомобили, които достигат дори над хиляда лева. /БГНЕС