Кирил Илиев: На Балканите няма достатъчно земя, която да задоволи сръбските аспирации

България трябва да си дава сметка, че срещу себе си има реваншистки настроена Сърбия, която крои планове как да прекрои границите на Балканите срещу българския национален интерес, включително и в РС Македония.

Зад геополитическия проект „Сръбски свят“ се прикрива озъбеното лице на сръбския шовинизъм.

Въпреки промените в постюгославска Македония, зловещата матрица, в която се възпроизвеждат антибългарски опорни точки, се запази.

Това заяви в интервю за БГНЕС Кирил Илиев, докторант в Института по балканистика с Център по тракология, международен редактор в платформата „Дивидент.бг“.

С него разговаряме за антибългарската истерия, която наблюдаваме напоследък в РС Македония и за ролята на Сърбия в разпалването на антибългарските настроения в земите от двете страни на Вардар.

Кирил Илиев отбеляза, че агресивната риторика на Скопие много избуя, когато се заговори, че България и РС Македония ще трябва да решават исторически спор.

„Именно историята се оказа препъникамъка, върху който България и РСМ се спънаха при опита си да вървят по линията на добросъседството и приятелството, както беше начертано от Договора. Историята не представлява самоцел, тя трябва да обяснява настоящето. В случая е интересно на кого в Скопие пречи истината за историята и историческия разказ. Какво толкова страшно ще стане, ако Скопие отвори архивите и напише историята такава, каквато е била, а не такава, каквато е интерпретирана години наред от югославските историци“, каза докторантът в Института по балканистика.

Той със съжаление отбеляза, че повече от 30 години след разпадането на Югославия РСМ остава в плен на антибългаризма.

„За съжаление, в постюгославска Македония, въпреки че имаше смяна на политическите поколения и донякъде на управляващите политически сили от ВМРО-ДПМНЕ със СДСМ, въпреки тези промени зловещата матрица, в която се възпроизвеждат антибългарски опорни точки, се запази“, подчерта Кирил Илиев.

Според него това се дължи на факта, че историческият наратив на македонизма, който винаги е настроен срещу българизма, представлява политика на отрицание, която се възпроизвежда от всеки един политически овластен в РСМ.

„А това се получава така, защото никой не си даде сметка, че макар РСМ да стана член на НАТО там не бяха прекъснати онези невидими нишки, които свързват Скопие с Белград. Те са изграждани неуморно през последните 100 години, откакто Вардарска Македония попадна под сръбска окупация. Онези сили, които поставиха основите на тези политици, които управляват в момента в Скопие, все още очевидно имат своите лостове за влияние върху РСМ. Те все още държат да минират пътя към София с всички сили и средства“, посочи историкът-балканист.

В тази връзка той отбеляза, че откритият неотдавна в Благоевград клуб се финансира от Бил Николов, който е известен със своята антиевропейска, антиамериканска и антинатовска риторика. Той има неправителствена организация в Канада, която очевидно се използва с чисто хибридни цели да спъва отношенията между София и Скопие.

„РСМ, която направи своята първа крачка към започването на преговори с ЕС, трябваше да се опита да потуши проблемите с България, а не да ги насърчава. Това, което направиха с този клуб, със сигурност не е в духа на приятелството и добросъседството. Това представлява и нарушение на член 11 на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, който беше сключен през август 2017 г.“, добави Кирил Илиев.

Той се спря и на сръбската подкрепа за антибългарската политика на РСМ.

„Сърбия има няколко нерешени мащабни въпроси, които ангажират сръбската политика много сериозно и я приковават на определени невралгични точки. Това са Косово, Черна гора и Република Сръбска и едва след това идва РСМ. Сърбия успява да задели по-голям бюджет, отколкото България и да финансира партии, медии, НПО и лобита. Въпреки че сръбската държава беше по-окастрена през последните няколко години, ние виждаме, че сръбският иредентизъм е много жив и силен“, предупреди историкът.

Доказателство за това е стартирането на проекта „Сръбски свят“.

Експертът припомни, че първоначално беше афиширано, че той ще обедини Белград, Баня Лука и Подгорица в духовен план. Когато човек отвори историческите архиви и види какви са били целите на сръбската пропаганда преди повече от 100 години, там се афишира същото – обединението на сърбите на Балканите.

„Зад привидните благовидни обещания на Белград стоят планове за прекрояване на границите. Важно е да подчертаем на всички, които имат някакви заблуди, на Балканите няма достатъчно територии, които да задоволят сръбските аспирации за още и още земи. Българската държава трябва да си дава сметка, че отсреща има един съсед, който е реваншистки настроен и крои планове как да прекрои границите на Балканите срещу българския национален интерес, включително и в РС Македония“, категоричен е Кирил Илиев и добави:

„Зад обявения геополитически проект „Сръбски свят“ се прикриват озъбеното лице на сръбския шовинизъм, което действително има експанзионистични нагласи към своите съседи“.

Той припомни, че традиционно Сърбия е подкрепяна от Русия в своите кроежи за дестабилизиране на Балканите. Това ясно се очертава спрямо Босна и Херцеговина, която е слабата бримка на Балканите и най-лесното звено, което може по някакъв начин да бъде извадено от равновесие.

„Честите срещи на Милорад Додик с Владимир Путин са доказателството, че ако Русия държи по някакъв начин да разпали пожара на войната или на наслагването на напрежение някъде, най-вероятно ще се възползва от Босна и от Додик, който не се слави като уравновесен, миролюбив и прагматичен в своята риторика и действия“, предупреди Илиев.

Той посъветва политическият ни елит да отвори историческите книги и да види какъв е генезисът на проблемите на Балканите и защо България и Сърбия са спречквали неведнъж. „Едва след това трябва да се потърсят различните лостове за противодействие и за отношения спрямо този наш съсед, който от една страна казва, че иска да прави бизнес и да гради инфраструктурни проекти, а от друга страна упорито продължава да не зачита правата на българите в Западните покрайнини. Нека не се лъжем 100 години след Ньойския диктат, според който те попаднаха в Кралството на сърби, хървати и словенци, върху тях бе упражнен един геноцид, който сведе числеността на българите до една пренебрежима бройка, която сега сърбите ни казват, че била твърде маловажна, за да ѝ се отделя някакво по-специално внимание“, заяви пред БГНЕС историкът и международен редактор Кирил Илиев. /БГНЕС