България трябва да си дава сметка, че срещу себе си има реваншистки настроена Сърбия, която крои планове как да прекрои границите на Балканите срещу българския национален интерес, включително и в РС Македония.
Зад геополитическия проект „Сръбски свят“ се прикрива озъбеното лице на сръбския шовинизъм.
Въпреки промените в постюгославска Македония, зловещата матрица, в която се възпроизвеждат антибългарски опорни точки, се запази.
Това заяви в интервю за БГНЕС Кирил Илиев, докторант в Института по балканистика с Център по тракология, международен редактор в платформата „Дивидент.бг“.
С него разговаряме за антибългарската истерия, която наблюдаваме напоследък в РС Македония и за ролята на Сърбия в разпалването на антибългарските настроения в земите от двете страни на Вардар.
Кирил Илиев отбеляза, че агресивната риторика на Скопие много избуя, когато се заговори, че България и РС Македония ще трябва да решават исторически спор.
„Именно историята се оказа препъникамъка, върху който България и РСМ се спънаха при опита си да вървят по линията на добросъседството и приятелството, както беше начертано от Договора. Историята не представлява самоцел, тя трябва да обяснява настоящето. В случая е интересно на кого в Скопие пречи истината за историята и историческия разказ. Какво толкова страшно ще стане, ако Скопие отвори архивите и напише историята такава, каквато е била, а не такава, каквато е интерпретирана години наред от югославските историци“, каза докторантът в Института по балканистика.
Той със съжаление отбеляза, че повече от 30 години след разпадането на Югославия РСМ остава в плен на антибългаризма.
„За съжаление, в постюгославска Македония, въпреки че имаше смяна на политическите поколения и донякъде на управляващите политически сили от ВМРО-ДПМНЕ със СДСМ, въпреки тези промени зловещата матрица, в която се възпроизвеждат антибългарски опорни точки, се запази“, подчерта Кирил Илиев.
Според него това се дължи на факта, че историческият наратив на македонизма, който винаги е настроен срещу българизма, представлява политика на отрицание, която се възпроизвежда от всеки един политически овластен в РСМ.
„А това се получава така, защото никой не си даде сметка, че макар РСМ да стана член на НАТО там не бяха прекъснати онези невидими нишки, които свързват Скопие с Белград. Те са изграждани неуморно през последните 100 години, откакто Вардарска Македония попадна под сръбска окупация. Онези сили, които поставиха основите на тези политици, които управляват в момента в Скопие, все още очевидно имат своите лостове за влияние върху РСМ. Те все още държат да минират пътя към София с всички сили и средства“, посочи историкът-балканист.
В тази връзка той отбеляза, че откритият неотдавна в Благоевград клуб се финансира от Бил Николов, който е известен със своята антиевропейска, антиамериканска и антинатовска риторика. Той има неправителствена организация в Канада, която очевидно се използва с чисто хибридни цели да спъва отношенията между София и Скопие.
„РСМ, която направи своята първа крачка към започването на преговори с ЕС, трябваше да се опита да потуши проблемите с България, а не да ги насърчава. Това, което направиха с този клуб, със сигурност не е в духа на приятелството и добросъседството. Това представлява и нарушение на член 11 на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, който беше сключен през август 2017 г.“, добави Кирил Илиев.
Той се спря и на сръбската подкрепа за антибългарската политика на РСМ.
„Сърбия има няколко нерешени мащабни въпроси, които ангажират сръбската политика много сериозно и я приковават на определени невралгични точки. Това са Косово, Черна гора и Република Сръбска и едва след това идва РСМ. Сърбия успява да задели по-голям бюджет, отколкото България и да финансира партии, медии, НПО и лобита. Въпреки че сръбската държава беше по-окастрена през последните няколко години, ние виждаме, че сръбският иредентизъм е много жив и силен“, предупреди историкът.
Доказателство за това е стартирането на проекта „Сръбски свят“.
Експертът припомни, че първоначално беше афиширано, че той ще обедини Белград, Баня Лука и Подгорица в духовен план. Когато човек отвори историческите архиви и види какви са били целите на сръбската пропаганда преди повече от 100 години, там се афишира същото – обединението на сърбите на Балканите.
„Зад привидните благовидни обещания на Белград стоят планове за прекрояване на границите. Важно е да подчертаем на всички, които имат някакви заблуди, на Балканите няма достатъчно територии, които да задоволят сръбските аспирации за още и още земи. Българската държава трябва да си дава сметка, че отсреща има един съсед, който е реваншистки настроен и крои планове как да прекрои границите на Балканите срещу българския национален интерес, включително и в РС Македония“, категоричен е Кирил Илиев и добави:
„Зад обявения геополитически проект „Сръбски свят“ се прикриват озъбеното лице на сръбския шовинизъм, което действително има експанзионистични нагласи към своите съседи“.
Той припомни, че традиционно Сърбия е подкрепяна от Русия в своите кроежи за дестабилизиране на Балканите. Това ясно се очертава спрямо Босна и Херцеговина, която е слабата бримка на Балканите и най-лесното звено, което може по някакъв начин да бъде извадено от равновесие.
„Честите срещи на Милорад Додик с Владимир Путин са доказателството, че ако Русия държи по някакъв начин да разпали пожара на войната или на наслагването на напрежение някъде, най-вероятно ще се възползва от Босна и от Додик, който не се слави като уравновесен, миролюбив и прагматичен в своята риторика и действия“, предупреди Илиев.
Той посъветва политическият ни елит да отвори историческите книги и да види какъв е генезисът на проблемите на Балканите и защо България и Сърбия са спречквали неведнъж. „Едва след това трябва да се потърсят различните лостове за противодействие и за отношения спрямо този наш съсед, който от една страна казва, че иска да прави бизнес и да гради инфраструктурни проекти, а от друга страна упорито продължава да не зачита правата на българите в Западните покрайнини. Нека не се лъжем 100 години след Ньойския диктат, според който те попаднаха в Кралството на сърби, хървати и словенци, върху тях бе упражнен един геноцид, който сведе числеността на българите до една пренебрежима бройка, която сега сърбите ни казват, че била твърде маловажна, за да ѝ се отделя някакво по-специално внимание“, заяви пред БГНЕС историкът и международен редактор Кирил Илиев. /БГНЕС