Черешова задушница е. От рано сутрин хора идват и на Централните софийски гробища. Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни, предаде репортер на БГНЕС.
Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а Задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Господ входът на царството небесно - раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра. На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.
Отец Илиян, който служи в храма „Успение Богородично”, Централни софийски гробища обясни, че т. н. Черешова задушница е една от трите големи Задушници. „Всъщност то самото име говори за себе си – Задушница. Това е ден, който Църквата е отредила за душите на покойните да се помолим за тях - за близки, далечни, знайни, незнайни, наскоро и отдавна починали, просто за душите на всички покойни”, каза той.
Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, в израз на вярата във възкресението, разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: "Бог да прости". Задушницата се нарича в България "черешова", защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези. /БГНЕС
