Хавиер Качо: „Шакълтън–Несломимият“ е книга за смели изследователи, открих такива в българските полярници

Вдъхновен от историята на Шакълтън, изследователят, който винаги успява да измъкне своите хора живи дори и от най-екстремните опасности, испанският учен, полярник и писател Хавиер Качо издава "Шакълтън - Несломимият" с подзаглавие „Изследователят, който не достигна Южния полюс“. За написването на книгата и за близките си връзки с Българския Антарктически Институт и професор Христо Пимпирев, Хавиер Качо разказа в интервю за БГНЕС.

На 5 март 2022 година в полярната история на света се случи чудо. Едно от най-известните корабокрушения в света – това на "Ендюрънс" на известният изследовател Ърнест Шакълтън – разбули своята мистерия, след като корабът бе открит край бреговете на Антарктида точно век след потъването му.

Вдъхновен от историята на Шакълтън, познат в историята като изследователя, който винаги успява да измъкне своите хора живи дори и от най-екстремните опасности, испанският учен, полярник и писател Хавиер Качо посвещава време и усилия в проучване на живота на този невероятен изследовател и приключенец. Така се ражда "Шакълтън - Несломимият" с подзаглавие „Изследователят, който не достигна Южния полюс“.

На 13 декември в „Огледална зала“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя представянето на книгата на български език, зад чието излизане стои издателство „Вакон“ и неговият основател Елеонора Гаджева. Събитието се проведе в партньорство с Българския Антарктически Институт.

Хавиер Качо участва в шест испански антарктически експедиции, а през 2020 г. е част и от 28-ата българска експедиция до ледения континент. В резултат на многогодишните си изследвания и пътувания до Антарктида пише множество книги: „Аз, Фрам“, „Героите на Антарктида“, „Нансен. Полярният изследовател, който искаше да промени света“ и други. Автор е и на детската книга „Приключенията на Пити на Антарктида“, в която обръща специално внимание на българската антарктическа експедиция. През 2020 г. един от островите край Антарктида е кръстен на името на Качо като признание за големия му принос за популяризирането на ледения континент и за дългогодишната му подкрепа към българската антарктическа програма. В момента Хавиер живее със семейството си в Мадрид. Пише книги, пътува и изнася лекции свързани с опазването на планетата, животът на Антарктида и успехите на науката в борбата с климатичните промени и отражението им върху живота ни.

Книгата „Шакълтън – Несломимият“ разкрива живота на един неуморен изследовател и обаятелен лидер, чиято издръжливост, смелост и самоотверженост стават легендарни. Въпреки че никога не достига до Южния полюс, за който така силно мечтае, Шакълтън остава в историята като един от най-великите полярни изследователи, а образът му продължава да бъде обвит в героичен ореол.

Сър Ърнест Хенри Шакълтън е ирландски пътешественик, ръководил три експедиции до ледения континент. Кавалер е на Викторианския кралски орден. Той е в основата на период от историята, който по-късно става известен като "Героичната епоха на антарктическите изследвания". По време на експедицията "Нимрод" през 1907-1909 г. Шакълтън и неговите спътници създават нов рекорд за най-далечна южна ширина - 88 градуса южна ширина. Следващата му експедиция, Имперската трансантарктическа експедиция, 1914-1917 г., е съпътствана от катастрофа. Сър Ърнест и неговият екипаж си поставят за цел да осъществят първото прекосяване на Антарктида по суша, но „Ендюрънс" не достига до сушата и попада в капана на гъст лед, което принуждава 28-те мъже на борда да напуснат кораба. Екипажът успява да се спаси, като пуска спасителни лодки и достига близките острови, пътувайки през ледените полета в продължение на 1500 км.

"Ендюрънс" бе открит на дълбочина от 3008 метра в Морето Уедъл, на около 4 мили от мястото, първоначално записано от капитана на кораба Франк Уорсли през 1915 г. Дървеният кораб не е бил виждан, откакто е потънал, а през февруари експедицията Endurance22 тръгва от Кейптаун, Южна Африка, месец след 100-годишнината от смъртта на сър Ърнест, с мисия да го открие. Д-р Джон Шиърс, ръководител на експедицията, заяви, че това е било "най-трудното корабокрушенско търсене в света".

"Шакълтън е емблематична фигура от историята на Антарктида с най-невероятното наследство от смелост и усилия", отбелязва Камила Никол, главен изпълнителен директор на британския Тръст за антарктическо наследство. "Ние съхраняваме наследството на Шакълтън, за да вдъхновим следващото поколение учени и изследователи-пионери“.

И именно един от тях е Хавиер Качо, за когото Шакълтън е оптимист и ентусиаст, човек с неизчерпаема енергия, която му позволява да преодолее и най-тежките препятствия.

Испанският изследовател и приятел на България разказа за написването на книгата и своя поглед върху живота на изследователите, както и за близките си връзки с Българския Антарктически Институт и неговият председател професор Христо Пимпирев в специално интервю за агенция БГНЕС.

„Причината, поради която писах за Шакълтън е много проста“, разкри Хавиер Качо. „В ерата на героическите откриватели и на изследователските открития имало една интересна фраза: „Ако искаш да направиш бързо пътуване, тръгни с Амундсен (норвежки полярен изследовател), а ако искаш да направиш научно пътуване - тръгни със Скот (английски изследовател на Антарктида). Но ако искаш да отидеш на експедиция, в която нещата биха могли да тръгнат много зле и да се развият по ужасно тежък начин, тогава застани на колене и помоли Господ да ти изпрати Шакълтън“. Може да разберете, че от момента, в който чух тази фраза, аз знаех, че просто трябва да пиша за Шакълтън“.

Любопитен за автора е фактът, че потъналият кораб е открит на 5 март 1922 година - денят, в който е бил погребан Шакълтън преди точно 100 години.

„Не знам дали има чудеса, но изглежда сякаш корабът е искал да отдаде една последна почит на своя капитан“, смята авторът на книгата.

За него историята на спасяването на 28-те моряци може да служи като пример за истинско лидерство, от което, по думите му, в момента света има крещяща нужда.

„В тези тежки и толкова сложни времена, с такава липса на надежда, имаме нужда от лидери. Но лидери като Шакълтън за съжаление има много малко. Когато корабът потъва и те остават по средата на едно замръзнало поле, на 1500 км от най-близкото населено място, без радиовръзка, тогава се явява лидера. И той казва на своите момчета: „Ситуацията е такава. Но аз имам план и ако ме следвате, ще успеем да се измъкнем“, разказа Качо. „Тогава той произнася една емблематична фраза, толкова емблематична както онази, която бе произнесена при възникналия проблем с „Аполо 13“: „Хюстън, имаме проблем!“ – фразата, която е произнесъл, е : „Момчета, прибираме се вкъщи!“ Без никакво съмнение, имаме нужда точно от такива лидери, които просто да ни вдъхват надежда, като в същото време се борят за това, което искаме и което трябва да постигнем“.

Освен това според испанският автор, Шакълтън е и пример за оптимизъм. Шеговито Качо сподели, че за да бъде една мисия оптимистична, в нея задължително трябва да има музикант.

„Някой, който да свири на китара, на флейта…, на каквото и да било, но някой, който да ни развеселява и да ни повдига духа в трудното време“, каза Качо.

С усмивка си спомня той и за първата си среща с българската експедиция на Антарктида и за удивлението си от нейните членове.

„Още първия път, когато дойдох във вашата база, видях хора, които са там заради идеалите си. Идеали, свързани с науката и идеали за това да отведат България на Антарктида, да поставят своята страна на място сред големите. И да го направят с много жертвоготовност. Защото когато се запознахме с професор Пимпирев, те почти нямаха пари, за да правят своите експедиции. И аз се възхитих от смелостта на българите и им помагах във всичко, в което мога. Оттогава приятелството процъфтя“, сподели спомените си Хавиер Качо.

С професор Христо Пимпирев, освен дълбоко приятелство, ги свързва и съдбоносно съвпадение.

„И двамата имаме дъщери. Неговата дъщеря е родена в деня на моят рожден ден, а моята дъщеря е родена в деня на неговият рожден ден“, разказа приключенецът.

„Приятелството ни с Хави – това е едно антарктическо приятелство“, разказа пред камерата на БГНЕС и самият професор Пимпирев. „То продължава вече 15-20 години, когато ние българите бяхме т. нар. „бедните“ в сравнение със съседите ни испанци, които имаха една прекрасна и добре поддържана база. Неслучайно в първата си книга, която е детска, за кученцето Пити на Антарктида той ни нарича „los pobres“(бедните), но с една топлота. Той е един отворен човек, с манталитет много близък до нашия“.

„С него играхме първия мач на Антарктида. Той разбира се завърши наравно, по приятелски“, продължи със своите спомени българският професор. „Но помощта му за нас се изразява и в неговите книги, много от които са преведени на български, с които не само запознава младото поколение с този далечен континент, но и в първата си книга за Пити той пише много за българската база. Той разкрива живота на велики полярни изследователи като Скот и Амундсен, като Шакълтън – моят любим полярен изследовател. Той е един от малкото изследователи в героичната епоха – края на 19-началото на 20 век – който във всичките си експедиции не е загубил нито един човек“.

Посланието, което Хавиер Качо иска да отправи към читателите в своята книга, е простичко, но много значимо: „Искам да кажа на читателите, че винаги можем да направим една стъпка по-напред. Колкото и да са трудни обстоятелствата. Полярните изследователи всъщност са живото проявление на тази философия. Колкото и да е трудно и невъзможно - винаги да се прави още една стъпка напред“. /БГНЕС