Хари Драганов: Орфей е вдъхновявал целия свят, а ние сме негови наследници

Влиянието на Орфей върху европейската класическа музика е необятно, а той е живял по нашите земи. Това заяви в интервю за БГНЕС бас-баритонът Хари Драганов.

Оперният певец, който е наследник на рода на свети Софроний Врачански, заедно с маестро Камджалов представят абсолютна новост в културния афиш на София - цикъл от пет „Орфееви вечери“. Първата от тях е под надслов “Орфей в предкласиката“.

„Докато нашите земи са били под робство, в Западна Европа са бълвали произведение, посветени на Орфей. Той е бил основна тема както за западната култура отпреди Ренесанса, така и след това“, заяви Хари Драганов и добави: „Орфей е вдъхновявал цяла Европа, целия свят, а той е наш. Бил е по нашите земи, ние сме негови наследници“.

Оперният певец заяви, че тяхното начинание не е обикновен цикъл от концерти, а по-скоро цикъл от произведения, спектакли, посветени на Орфей.

„Ще говорим за история, ще има експериментални инструменти, намерени артефкати, с които ще възпроизвеждаме музика, ще има кино, ще има съвременна музика, писана специално за случая всичко това би могло да отвори още повече широко вратите на познанието за Орфей от нашата публика“, каза знаменитият баритон, който се завърна да твори в България преди няколко месеца, след 34 години успешна кариера в Западна Европа.

Диригентът Йордан Камджалов, който за първи път ще си сътрудничи с Хари Драганов и заедно са подготвили цикъла концерти, сподели, че това е предизвикателство, отговорност, дълг и също откриване на нова музикална територия.

Уникалната разходка из удивителния свят на мистериите на Орфей, Драганов и Маестро Камджалов започват с музиката на Клаудио Монтеверди („Орфей“), Кристоф Вилибалд Глук („Орфей и Евридика“) и Доменико Белли („Печалният Орфей“).

„Орфей” на Монтеверди е написана през 1607 г. и се смята за една от първите опери. „Целта на всяка добра музика е да докосне душата!“, казва нейният автор, възприеман като родоначалник на жанра. С „Орфей и Евридика” Глук дава нова насока за развитие на операта. За първи път са поставени основните елементи на музикалната драма! „Исках да огранича музиката в тази опера до рамките на действителното ѝ предназначение - да засили изразителността на поезията“, споделя Глук за творбата си, написана през 1762 г.

Доменико Белли е съвременник на Монтеверди, а запазените до днес едва няколко негови произведения го показват като най-удивителния и най-радикален от флорентинските автори на творби за един глас през първата четвърт на XVIII век. За първи път в България ще прозвучат откъси от най-забележителната творба на Белли, „Pianto d'Orfeo“ (или „Orfeo dolente“ – „Плачът на Орфей“ или „Печалният Орфей“) по стихове на поета Габриело Киабрера, написана във Флоренция през 1616 г. като пет интермедии за „Aminta“ на Торквато Тасо. /БГНЕС